Выбрать главу

Кели се прокашля.

— Представихме на съда писмените показания на госпожица Фалоус, както и показанията на всички други свидетели по случая, и показанията им на живо днес няма да добавят нищо ново, което съдът да вземе под внимание. Освен това отново ще отбележа, че защитата изпрати призовките в деня преди това изслушване и не позволи на обвинението да реагира адекватно с искания да бъдат анулирани в нарушение на Правила четири и седем. Това беше направено недобросъвестно и трябва да се обсъди.

— „Геслър“ не отнема правото ни да призоваваме свидетели, почитаеми съдия — обади се Лили. — И в кодекса пише, че призовката трябва да бъде изпратена в рамките на пет дни или „приемливо време“, определено от съда.

— Мислите ли, че предишната вечер е приемливо време? — възрази Кели. — Направили сте го нарочно, за да разтревожите и объркате нашите свидетели.

Хамилтън погледна екрана на компютъра си и каза:

— Госпожице Ричи, вие сте призовали всеки надзирател, който е донесъл ядене на господин Уорд, откакто е в ареста, детективите сержанти от цялата Шерифска служба, пазачите, които са присъствали в сградата, когато господин Уорд е бил задържан, и списъкът продължава до осемдесет и четирима. Осемдесет и четирима свидетели на произшествие, на което е присъствала само една свидетелка. Освен нея има само деветима полицаи, които са пряко замесени в случая. Не е възможно да има осемдесет и четирима души с уместни показания.

— Честно казано, господин съдия, не е ваша работа да определяте броя на призованите свидетели. Това изслушване ни предоставя възможност да стимулираме аргументите на прокурорите и да гарантираме, че те имат необходимите доказателства, за да продължат по-нататък. Тези осемдесет и четирима свидетели ще определят точно с какво разполага обвинението и дали отговаря на изискванията за вероятна причина.

— Глупости — заяви Кели. — Опит да се прехвърли тежестта върху обвинението и да провеждаме разпити с надеждата да намерим доказателства за престъпление. Ако защитата иска да говори с тези свидетели, може сама да ги разпита. Предварителните изслушвания не са подходящото място за това.

Съдия Хамилтън прочете имената в списъка и каза:

— Госпожице Ричи, няма да позволя да призовете в съда осемдесет и четирима свидетели, от които седемдесет и няколко са несъществени. И съм съгласен с прокурора, че един ден не е приемлив период от време да се позволи на обвинението да реагира на толкова много призовки.

— Бихме искали да се отбележи в протокола, че това е неправилно в случай на обжалване, господин съдия.

Хамилтън за пръв път изглеждаше изнервен. Дилън предположи, че вероятно не е искал първата му поява в медиите по това дело да премине така.

— Отбелязано е. Имате ли някакви други показания, които да представите?

— Отново ще призовем госпожица Холи Фалоус на свидетелската скамейка, както имаме право според Правило седем в Наказателния кодекс на щата Невада.

— Искането да бъде призована жертвата се отхвърля. Господин Уорд ще даде ли показания?

— Не.

— Тогава намирам основания да предам случая на съдебен процес по точки една до трийсет и три. Защитата, предпочитате ли да дойдете пак за обвинителния акт, или да го разгледаме и решим днес?

— Днес, моля — отговори Лили.

— Добре. След като намерихме основания в делото „Щатът Невада срещу Арло Уорд“ и решихме да го предадем на съдебен процес, как ще пледира клиентът ви по обвиненията?

— Невиновен.

Арло скочи на крака.

— Почитаеми съдия, т-т-това не е правилно.

Стомахът на Дилън се сви.

— Арло — каза той, — седни.

— Не, не е правилно. Аз съм виновен.

Дилън изведнъж осъзна, че не е подготвил много добре Арло за съда. Арло беше толкова тих и неконфликтен, че Дилън предположи, че ще продължава да бъде такъв.

— Арло! Млъкни и седни!

Мадлин сложи ръка на рамото му.

— Арло, моля те, не казвай нищо повече.

Съдията погледна Кели, която се беше ухилила самодоволно, и каза:

— Господин Уорд, ненапразно имате адвокати. Всичко, което казвате и се записва в протокола в момента, може да бъде използвано срещу вас на процеса. Предлагам ви да послушате съвета на вашия адвокат.

— Н-н-не, почитаеми съдия. Няма да е правилно да лъжа. Направих го и няма да кажа, че не съм го направил.

Дилън се вцепени за няколко секунди на мястото си. Арло току-що беше признал официално за протокола пред съдията и медиите. Дилън можеше да направи само едно.