Той скочи на крака.
— Ще пледираме невиновен поради невменяемост. — Дилън се обърна към Арло и прошепна: — Това означава, че си го направил, но не би трябвало да те подвеждат под отговорност.
Арло се замисли за момент и после отвърна:
— Добре.
— И така — каза съдия Хамилтън, — защитата ще пледира невиновен поради невменяемост по точки една до трийсет и три. Ще насроча заседание за съставяне на график за идния вторник. Благодаря за времето и на двете страни. Оттегляме се на почивка.
Журналистите изхвърчаха навън, несъмнено за да изпреварят всички други и да съобщят новината, че е Арло е признал вината си на открито заседание на съда и после е пледирал невменяемост. Кели взе чантата си и се приближи до масата на защитата.
— Този вид защита има успех в по-малко от един процент от случаите и никога не е имал успех в този окръг. Идиотски ход — заяви тя и тръгна.
Дилън погледна Лили, която повдигна рамене.
Съдебният пристав дойде да отведе Арло, който попита:
— Може ли да взема тефтера и м-м-молива в килията? Не съм си довършил рисунките.
28.
По-рано банята беше чиста. Ейприл винаги настояваше да бъде безупречна и я миеше с антибактериален препарат всеки ден. Холи се усмихна тъжно, когато си помисли как нарочно оставяше дрехи на пода и засъхнала паста за зъби върху умивалника и Ейприл ѝ крещеше, докато тичаше към килера да вземе почистващи препарати. Като малка Ейприл беше диагностицирана с обсесивно-компулсивно разстройство и за нея нямаше нищо по-ужасяващо от безпорядъка.
Сега банята не беше чиста. Навсякъде бяха разхвърляни дрехи и евтината порцеланова вана и умивалникът бяха изпъстрени с петна. На огледалото с тиксо бяха залепени снимки на Майк и Ейприл, а най-горе с розов маркер бяха написани думите ЩЕ СТАВА ВСЕ ПО-ДОБРЕ.
Холи не беше спала добре вече няколко нощи, откакто видя Арло в съда. Непрекъснато се будеше от кошмари и не можеше да заспи отново.
Под очите ѝ се образуваха тъмни сенки и косата ѝ беше рошава и сплъстена. Облече тениска и боксерки на Майк и се вгледа в отражението си в огледалото.
Сега той не може да те нарани, прошепна тя на образа си, без напълно да вярва на думите си.
На вратата се позвъни и Холи се поколеба дали да отвори, но знаеше, че може да е дошъл само един човек. Тя взе патерицата, закуцука към входната врата и надникна през шпионката.
Баща ѝ, едър мъж с посребряла коса и големи ръце с мазоли, стоеше пред вратата с кесия гевречета. Холи му отвори да влезе и двамата се приближиха до масата. Баща ѝ извади гевречетата, а Холи подпря с ръка брадичка и сложи лакът на масата, предимно защото не беше сигурна дали може да си държи главата изправена.
— Не изглеждаш добре, миличка, трябва да ядеш.
Тя взе геврече и отхапа малък залък.
— Искаш ли да отидем някъде днес? — попита баща ѝ. — Мисля да се разходим в парка.
— Не ми се излиза.
Той погледна храната си, която не беше докоснал, и рече:
— И на мен ми липсва — всеки ден. Един родител не трябва да надживява детето си. Само се радвам, че майка ти не е тук, за да преживее това. — Баща ѝ я погледна и сложи ръка върху нейната. — Знаеш, че сега те са заедно, нали? Чакат деня, в който и ние ще отидем при тях.
Холи отмести настрана гевречето си.
— Да, разбира се.
— Холи, трябва да вярваме, че…
— Що за Бог би позволил да се случи такова нещо, татко? Защо седи там и гледа, докато умират хората, които обичам? — Тя въздъхна дълбоко и се прегърби на стола. — Няма Бог.
— Не говори така. Животът е труден за всички, чуваш ли? Но Бог ни изправя пред предизвикателства, когато трябва да намерим сила, която не можем да намерим по друг начин. — Той пъхна пръст под брадичката ѝ и я повдигна, за да го погледне в очите. — Светът е трудно и тежко място. Но ти трябва да бъдеш корава и да издържиш. Трябва. Разбираш ли?
Холи погледна през прозореца към малкото ябълково дърво, което двете с Ейприл бяха засадили, когато дойдоха да живеят тук. Нямаше как да знаят, че дървото ще надживее едната от тях.
— Да — отговори тя, — разбирам.
29.
В затвора беше шумно и оживено, когато Дилън влезе да се регистрира, за да посети Арло.
Арло седеше в стаята за посещения, приковал поглед в пода. Очите му бяха изцъклени и не мигаха. Не помръдваше и не обръщаше внимание на никого в стаята. Не и докато Дилън не седна срещу него и не му каза нещо. Арло примига веднъж и вдигна глава.
— Добре ли си, Арло?
— Да. Не съм пил л-л-лекарства от два дни. Медицинската сестра е болна и не идва на работа.