— Ще се погрижа да имаш лекарства. — Дилън сложи ръце на масата, без да откъсва поглед от Арло. Приличаше на едно момче, което Дилън познаваше като малък. Болнаво дете, което необяснимо защо вдигна висока температура и умря. И момчето, и Арло му изглеждаха някак крехки, сякаш трябваше да бъдат приютени на специално място и да не ги пускат сред другите.
— Можеш ли да познаеш какво открихме в едно бунгало близо до местопрестъплението? — попита Дилън.
— К-к-какво?
— Арло, искам да бъдеш откровен с мен. Какво мислиш, че открихме?
Арло поклати глава.
— Не знам.
Дилън следеше израза на лицето му, за да улови движение на лицето или нервност, но не видя нищо особено и не можа да каже дали Арло лъже. Той седеше абсолютно неподвижно, сякаш не можеше да помръдне, дори и да иска.
— Открихме бейзболна бухалка. Дървена и много тежка. Полицаите я проверяват за кръв в момента. Дори да е почистена, те пак могат да намерят следи от кръв в дървото.
Арло отново сведе поглед към масата.
— Да, аз оставих бухалката там. — Той започна бавно да се поклаща напред и назад.
— Кога?
— Веднага след това.
— Защо си оставил бухалката и капана?
— Не ги исках в колата си.
— Не ти вярвам.
Арло не възрази.
— С тази бухалка ли уби онези хора, Арло?
Той кимна.
— Да.
— Сигурен ли си?
— Да. Почистих я, затова няма кръв.
— Значи си отделил време да я почистиш, но после си я оставил в бунгало, където някой може да я намери?
Арло повдигна рамене.
Дилън въздъхна и погледна към квадратното прозорче на вратата, за да види дали надзирателят слуша.
— Няма логика. Не ти вярвам, Арло. Трябва да ми кажеш истината.
— Казвам истината — рече Арло, но не го погледна в очите.
— Не мисля.
Арло не каза нищо.
— Погледни ме, Арло. Моля те.
Арло вдигна глава.
— Ти не си убил онези хора, нали?
Арло отново се втренчи в масата.
— Искам да се върна в килията.
30.
Дилън крачеше из кабинета, а Лили седеше зад бюрото си и разсеяно преглеждаше „Инстаграм“ на телефона си. Нощта се спусна, но нямаше луна, нито звезди, небето беше забулено от тежки облаци. Дилън спря пред прозорците, сложи ръце на главата си и се загледа навън.
Лили остави телефона и каза:
— Значи Арло е там горе, както обикновено, вижда как човекът убива трима души и после човекът го убеждава да поеме вината или Арло иска да поеме вината и измисля историята с демона. — Тя поклати глава. — Твърде много непредвидими случайности. Няма начин съдебните заседатели да повярват.
Дилън въздъхна дълбоко.
— Има и по-просто обяснение. Арло обича този човек и го прикрива.
— Може би — отвърна Лили. — Ако можем да открием правилния човек, когото да обвиним.
— Къде е била Лийна в нощта на убийствата? Тя няма алиби.
— Съпругата му? Никой съдебен заседател няма да повярва, че млада майка е заклала трима души.
— Може някой да ѝ е помагал. — Дилън поклати глава. — Нищо от това няма значение, защото имаме по-голям проблем: как да защитаваме някой, който настоява, че е виновен и не ни позволява да оспорим вината му?
— Може би е време да поискаме споразумение, Дилън. Да видим дали ще можем да изтощим Кели.
— Дори да извоюваме доживотна присъда, колко дълго мислиш, че Арло ще издържи в затвора? Той е седемдесет килограма с мокри дрехи. И няма начин Кели да предложи изпращане в психиатрия вместо затвор. Вече водихме този разговор, забрави ли?
Дилън се отмести от прозореца и се излегна на дивана до стената. Таванът беше направен от дърво, за да изглежда като стара индустриална сграда, и Дилън се втренчи в черните гвоздеи, които се подаваха на места, протрити от времето.
— Всичко се свежда до едно — каза той, — мотив. Не съм виждал такава жестокост. Няма начин съдебните заседатели да кажат: Е, добре, предполагаме, че не знаем защо. Те ще искат причина.
— Кели ще каже, че защото е луд.
— Това крие опасности, защото в момента цялата ни защита е изградена върху тезата, че Арло е луд и не може да бъде подведен под отговорност. Ако Кели каже, че той е луд и затова го е направил, тя рискува съдебните заседатели да го обявят за невинен поради невменяемост. Не мисля, че Кели ще рискува. Тя трябва да намери мотив, за да разкаже история. И ако нашата история не е по-добра, Арло ще умре.
31.
Следващите няколко дни преминаха в чукане по разни врати с Броуди и племенника му, на които плащаха по двеста долара на ден.