Той се закашля отново.
— Да, защо?
— Изглеждаш отслабнал и блед, Дилън. И кашляш от една седмица. Сигурен ли си, че си добре?
— Добре съм, само съм изморен.
Той не ѝ каза колко малко е спал. В някои нощи заспиваше с дрехите, а в други се наливаше с енергийни напитки, за да издържи и да работи, докато изгрее слънцето.
Майка му и Марки проявяваха разбиране, но Дилън пак се опитваше да намери време за тях, особено за сестра си. Един следобед в четвъртък, в галерия за видеоигри, той заспа на пейката и се събуди два часа по-късно, когато Марки го разтърси и му поиска още пари, за да играе.
В онзи понеделник сутринта, тъкмо бе вече на ръба, когато исканията за внасяне щяха да свършат, и почти предавайки се на мисълта, че Кели Уайтулф може да го изпревари, Дилън получи обаждане от Броуди. Броуди попита Дилън дали иска да отиде с него и да говори с Евън Уорд, който живееше на по-малко от половин час път от Лас Вегас Стрип.
— Идвам веднага — отговори Дилън, изгълта набързо енергийната напитка и изскочи навън.
32.
Кели Уайтулф наистина се опитваше да поспи. Кафето вече не ѝ действаше, затова спеше на дивана в кабинета си. Заспа за пръв път през последните двайсет часа. Когато отвори очи, клепачите ѝ бяха натежали и единственото ѝ желание беше отново да ги затвори. Лунната светлина се отразяваше в капана за сънища в ъгъла, който леля Ноя ѝ беше направила много отдавна.
Кели се разсъни, наля си кафе от автомата и го изпи на малки глътки, докато гледаше през прозореца на коридора към оживеното кръстовище.
Снощи леля ѝ беше приготвила специален конфитюр, който намаза на парче топла питка. Конфитюрът я успокои, отпусна я и ѝ помогна да заспи. Ноя я увери, че в него има само билки, събрани от близката пустиня, нищо синтетично. Тя разказа на Кели, че семейството им от поколения наред използва конфитюра, който нарече „ашики“ по името на прапрабабата, която го приготвила за пръв път.
— Желая ти успех, Кел — каза един детектив, докато се разминаваха в коридора. — Чух, че процесът ще бъде дълъг.
Най-дългият процес, в който Кели беше участвала, продължи дванайсет седмици. Тя си даваше сметка, че процесът срещу Арло Уорд може да продължи много по-дълго и не знаеше дали ще има сили да издържи. Кели беше окръжният прокурор и трябваше да се среща с кмета и Окръжния съвет, да не говорим за провеждането на кампанията ѝ, за набирането на средства с благотворителна цел и срещи с обществеността. Как би могла да вмести всичко това в графика си, щом като отделя по шестнайсет часа на ден за Арло Уорд?
— Няма да е по-различен от другите — отвърна тя и се отправи към кабинета си.
Знаеше, че ще стане обратното, че това не е вярно. Този процес определено няма да бъде като другите. Това вече не беше наказателно дело, а война на изтощение, и Кели вече не беше сигурна, че ще я спечели.
Вратата на кабинета ѝ се отвори и Джеймс Холдън подаде глава.
— Няма да повярваш!
— Дилън Астър е решил да улесни живота на всички и се е оттеглил от делото?
— Не, тъщата на Арло Уорд е тук.
Кели смръщи чело.
— Защо?
— Не знам. Дойде и каза, че иска да говори с прокурорката, която „се опитва да убие сина ми“. Заяви, че няма да си тръгне, докато не говори с теб.
— Доведи я.
Джеймс тръгна, а Кели извади дигитален диктофон от бюрото си. Постави го до телбода и го включи, а после облече сакото на костюма си и пак седна. Не помнеше дали си изми зъбите сутринта, преди да изскочи от къщи, и затова бързо извади ментова дъвка и я пъхна в устата си.
Няколко минути по-късно Джеймс доведе възрастна жена с избледнели татуировки на двете ръце.
— Кели, това е Патриша Айдън, тъщата на Арло Уорд.
Кели стана и протегна ръка. Въпреки че не изпитваше нищо друго освен омерзение към Арло Уорд, членовете на семейството му също бяха жертви.
Патриша Айдън стисна ръката ѝ. Пръстите на възрастната жена бяха студени и леко трепереха.
— Моля, седнете — каза Кели.
Патриша седна на стола, а Джеймс се настани на дивана зад нея. Патриша имаше нервен тик и Кели се запита дали не е от лекарствата, които взима. Някои антипсихотици причиняваха лицеви тикове.
— Какво мога да направя за вас, госпожо Айдън?
— Госпожица. Съпругът ми почина преди години.
— Съжалявам да го чуя.
— Не съжалявайте, той беше негодник. — Патриша се беше прегърбила и се опита да изправи рамене. Кели видя, че това ѝ причинява болка. — Дойдох тук, за да говоря с вас за Арло, защото не искам дъщеря ми да преживява всичко това.