Кели се облегна назад и скръсти ръце в скута си.
— Добре, слушам. Какво искате да ми кажете?
Патриша помълча за миг, за да се успокои.
— Баща му страдаше от същата болест като него. Когато Арло се роди, състоянието му се влоши и баща му започна да мисли, че правителството го преследва. Накара Арло и Евън да живеят в бунгало без електричество, без телефон, без нищо, което би улеснило живота им. — Тя потъна в мисли за момент и след това попита: — Докъде бях стигнала?
— До баща му.
— Е, все едно — каза Патриша и махна пренебрежително с ръка. — Това няма връзка. Дойдох да видя дали ще мога да ви убедя да не убивате горкото момче.
— Нали знаете какво е направил?
— Знам.
— Тогава знаете, че няма наказание, което да компенсира стореното от него, и затова трябва да му наложим най-строгото наказание, което позволява законът.
Патриша се втренчи мълчаливо в Кели и стисна по-силно чантата си.
— Това момче е страдало повече, отколкото можете да си представите. Баща му имаше най-различни откачени мисли. Вярваше, че пиявиците могат да отърват човека от проследяващите устройства, които правителството вкарва в кръвта, и пускаше кръв на момчетата. Заключваше ги на тъмно дни наред, за да пречисти телата им от лъчите във въздуха. Мислеше, че боят може да излекува промиването на мозъка, което правителството извършва чрез училищата. Момчето е страдало неимоверно много и пак върви и говори.
— Госпожице Айдън, приемам с известно недоверие историята му… Данните са твърде малко, за да знаем със сигурност нещо. — Кели взе писалката и си записа нещо. — Как се запознаха дъщеря ви и Арло?
— Бяха заедно в една група за терапия, мисля, че за пристрастеност. Сближиха се и тя забременя, затова ѝ казах, че трябва да се омъжи. Че е грях да има извънбрачно дете. — Патриша въздъхна. — Дъщеря ми и внучката ми са затворнички в момента. Където и да отидат, ги пресрещат хора с фотоапарати, насочени срещу лицата им. Искам това да свърши.
Кели остави писалката.
— Преди шест години имаше друг случай, подобен на сегашния. Арло има адвокат, затова аз не мога да говоря с него, но вие или дъщеря ви можете. Разговаряйте с Арло за това и може би ще видя какво мога да направя.
— За какво да разговаряме?
— Арло ще знае, попитайте го за езерото Ейнджъл.
Патриша погледна каишката на чантата си и прокара палци по ивицата кожа.
— Той е болен. Не бива да умира заради това.
— Каза ли ви кога е започнал да проявява симптоми на психично заболяване?
— Бил е малък, на четиринайсет-петнайсет години. — Патриша се обърна назад, погледна Джеймс и седна малко по-изправена на стола. — Сърцето ми се къса за хлапетата и майките им… Но още смърт няма да ги върне. Моля ви да пощадите живота на един болен човек. Разбирам, че го искате в затвора до края на живота му, но може ли да намерите в сърцето си малко милост да пощадите живота му? Християнка ли сте?
Кели погледна Джеймс, който седеше с каменно изражение на лицето.
— Не.
— Но вярвате в Бог?
— Госпожице Айдън, в какво вярвам или не вярвам…
— Само казвам, че ако вярвате в Бог, тогава знаете, че прошката е най-богоугодното нещо, което можем да направим. Убиването на един болен човек, който чува гласове, които му казват да прави разни неща, няма да помогне на никого, и ви го обещавам, не го забравяйте. Ще ви държи будна нощем. Не си заслужава за никого.
Кели въздъхна дълбоко и рече:
— Съжалявам. Искам да ви помогна, но работата ми е да получи възмездие за жертвите. За мен това е смисълът на цялата система. Не мога да направя нищо, което дори малко ще се доближи до възмездие за онова, което той е сторил на онези млади хора, освен да му отредя смъртно наказание.
Патриша дълго мълча и после стана.
— Разбирам, но това е грешка. Един ден ще съжалявате, госпожице Уайтулф. Наистина съществува карма и онова, което правите на другите, се връща.
33.
Дилън влезе в жилищния комплекс и паркира. Сградите бяха сиви, с червени врати. От двете страни на комплекса имаше контейнери, препълнени с боклук. Асфалтът беше напукан и перилата на втория етаж бяха осеяни с петна ръжда.
Броуди пристигна след няколко минути и Дилън го посрещна на тротоара.
— Евън Ралф Уорд — каза Броуди и му даде цветна разпечатка на снимка от арест. — Братът на Арло, по-голям от него четири години.
Евън беше мускулест, с плешива глава и тъмнокафяви очи. Вратът му изглеждаше по-дебел от бедрото на Дилън и на врата имаше татуировка.
— Реших, че ще искаш да присъстваш лично, когато го разпитвам — добави Броуди.