— Почитаеми съдия — каза Дилън, когато всичко приключи и се изправи на крака, които го боляха от официалните обувки, защото ги носеше по дванайсет часа на ден. — Бих искал да направя възражение.
— Тогава един момент. — Хамилтън каза на съдебните заседатели, че двете страни трябва да обсъдят нещо в тяхно отсъствие и че после ще бъдат повикани веднага. Щом съдебният пристав ги изведе, съдията попита: — Какво е възражението ви, господин Астър?
— Почитаеми съдия, обвинението определи случая като дело за смъртно наказание и ще трябва да преминем през процедурата за квалифициране на съдебните заседатели за смъртно наказание. Възразявам срещу тази процедура.
Кели се изсмя.
Дилън я погледна и продължи:
— Почитаеми съдия, множество проучвания са показали, че процедурата за квалифициране на съдебните заседатели за смъртно наказание изключва непропорционален брой на онези, които са против смъртното наказание. Това създава подгрупа съдебни заседатели, които вече не представляват общността, от която са избрани. Подкрепата за смъртното наказание в нашата страна намаля и въпреки това огромното мнозинство от квалифицираните да наложат смъртно наказание съдебни журита пак налага смъртно наказание. Защо? Защото са изкуствено създадени, за да бъдат предразположени към смъртното наказание чрез тази процедура. Точно каквото е съдебното жури на господин Уорд в момента. Грубо нарушение на правото на моя клиент на справедлив процес е да има жури, избрано да гледа благосклонно на налагането на смъртно наказание.
Кели стана.
— Адвокатите на защитата опитват този номер от десетилетия и Върховният съд винаги е поддържал процедурата. Представете си противоположния сценарий, където хора, които са против смъртното наказание, решават дали е справедливо да го наложат. Би ли съществувало някакво съмнение, че в тази страна няма да има нито една екзекуция?
— По-добре да сгрешим в полза на живота, нали, почитаеми съдия? Бих искал да внеса резюме и да има изслушване по въпроса.
— Това са глупости — заяви Кели.
— Мислите, че получаването на справедлив процес е глупост? — ядосано попита Дилън.
— Уважаеми съдия, адвокатът можеше да възрази, преди да започне изборът на съдебни заседатели, но нарочно изчака, след като си направихме труда да изберем жури. Това е само поредният опит на защитата да протака и да усложнява нещата с надеждата да…
— Вие злоупотребихте с процедурата, за да получите жури, което е по-вероятно да се произнесе с осъдително решение. Това трябва да бъде отменено и…
— Вие се борите за чудовище, което…
— Достатъчно — изрева съдия Хамилтън, хвърли бърз поглед към камерите и замълча за няколко секунди, за да възвърне спокойствието си. — Господин Астър, въпросът е ненавременен, тъй като съдебните заседатели вече са избрани, а…
— Почитаеми съдия, трябваше да изчакам, докато бъдат избрани съдебните заседатели…
— Моля, не ме прекъсвайте, когато говоря. — Хамилтън се втренчи в Дилън, за да види дали ще има съпротива, и когато разбра, че няма, продължи: — Намирам искането на защитата за ненавременно и го отхвърлям.
— Тогава защитата ще внесе спешно извънредно обжалване.
Съдията придоби такова изражение, сякаш искаше да изкрещи. Извънредното обжалване изпращаше делото директно към по-висша съдебна инстанция и го замразяваше в по-нисшата съдебна инстанция. Щеше да отнеме месеци, докато се разгледа, а ако обжалването стигнеше до Върховния съд, дори години. Съдия Хамилтън щеше да загуби медийното внимание и може би дори цялото дело.
Арло леко докосна лакътя на Дилън.
— Не искам това. Искам си процеса.
Дилън се стъписа и млъкна за момент. Дори не си беше помислил, че Арло внимава, още по-малко, че има мнение за процедурата.
Дилън се наведе към него и прошепна:
— Арло, този процес е несправедлив и трябва да се борим срещу него.
— Искам си процеса, Дилън. Аз съм клиентът и не искам това.
— Арло, мисля, че трябва да се борим — каза Лили.
— Съгласна съм — добави Мадлин.
— Не. Не искам. Не искам да седя в затвора и да бъда з-з-забравен, докато вие правите това. Искам си процеса веднага.
Дилън и Лили се спогледаха и тя каза: