— Повикай съдебните заседатели, Дилън.
— Лил…
— Арло е клиентът. Ние работим за него. Повикай съдебните заседатели.
— Имаме дълг да защитаваме клиенти, които може да не…
— Арло, ясно ли е съзнанието ти в момента? Разбираш ли какво се случва?
— Да.
— Какво?
— Дилън иска да бави нещата, за да обжалва избора на съдебните заседатели. Но аз не искам. Не искам да седя в затвора, докато вие двамата правите това. Искам си процеса.
Лили и Дилън отново се спогледаха.
Отначало Дилън не отстъпи, но накрая прие, че Лили е права. Адвокатът беше там, за да каже на клиента си, че нещо е лоша идея, но ако клиентът искаше да го направи, не беше работа на адвоката да го принуждава да не го прави. Ако Арло е толкова объркан, че да не е в състояние да взима решения в свой интерес, Дилън можеше да действа противно на желанията му. Лили обаче показа, че Арло е с ясно съзнание и знае какво става.
Дилън погледна съдията и каза:
— Бих искал възражението ми да бъде отбелязано за по-късно обжалване.
— Отбелязано е. А сега, да повикаме съдебните заседатели.
Когато съдебните заседатели заеха местата си, всичките поглеждайки бързо към медиите и зрителите, съдия Хамилтън каза:
— Госпожице Уайтулф, това ли са съдебните заседатели, които избра обвинението?
— Да, уважаеми съдия.
— Госпожице Ричи, това ли са съдебните заседатели, които избра защитата?
— Да, почитаеми съдия.
— Тогава, госпожи и господа съдебни заседатели, приставът ще ви заведе в хотела ви. Моля, не забравяйте, че не е разрешено ползването на телевизия, интернет и мобилни телефони. И отново бих искал да ви благодаря, че поехте тежестта да търсите справедливост в това дело. — Хамилтън се обърна към обвинението и защитата. — Утре ще започнем с встъпителните пледоарии. Съдът се разпуска дотогава.
38.
Късно следобед Кели пристигна с Джеймс в офиса на „Консултанти Делфи“, който се помещаваше в луксозна сграда и със служители, които паркират колите, няколко етажа бяха заети от офиси на инвестиционни банки.
— Еха! — възкликна Джеймс, когато слязоха от джипа на Кели и тя даде ключовете на служителя. — Сбъркали сме си професията!
Асансьорите бяха елегантни, с пурпурни килими и огледални стени. „Консултанти Делфи“ бяха на десетия етаж, фасадата на офиса беше стъклена и секретарката уточни, че Питър и Марк ще дойдат след малко.
Седнаха и зачакаха.
— Какво мислиш за съдебното жури? — попита Джеймс.
— Групата е добра — отвърна Кели.
— Тревожа се за съдебна заседателка номер шест, Сигърни някоя си.
— Сигърни Темпълс.
Той кимна.
— Тя каза, че е убедила предишно съдебно жури да осъди някого, когото първоначално са искали да оправдаят. Мисля, че ще я изберат за председател.
— Смятам, че това е чудесно за нас. И Марк и Питър мислят така.
— Да, но ако тя иска да оправдае Арло Уорд, а другите не искат? Може да има достатъчно влияние да ги убеди.
— Тя беше добър вариант. Била е омъжена за щатски конгресмен, който е бил за смъртното наказание и е израснала в богаташки квартал с ниска престъпност… Не знам, мисля, че няма да получим по-добри шансове.
Джеймс започна да нервничи, докосваше връхчето на всеки пръст с палеца си и после го плъзгаше надолу.
— Влиятелните личности в съдебните журита ме изнервят.
— Не е необходимо — заяви Питър, когато двамата с Марк се приближиха до тях. — Трябва да въздействате на такива съдебни заседатели и те ще убедят другите вместо вас.
Марк се съгласи, кимна и предложи:
— Но преди да започнем, желаете ли нещо за ядене или пиене? Знам, че е време за обяд, с удоволствие ще поръчам нещо, ако искате.
— За мен не, благодаря — отвърна Джеймс.
— И за мен не, благодаря — повтори Кели.
— Тогава нека видим какво имаме, материалът е добър.
Стаята за конференции беше огромна, с дълга стъклена маса и най-малко двайсет стола, тапицирани с черна кожа. Дигитален прожекционен апарат беше насочен към голям екран. На екрана беше застинал видеокадър на дванайсет души и стая, виждаше се Питър най-отпред.
— Току-що показахме на една група хора половинчасов видеозапис на аргументите от вас и от господин Астър и ги попитахме за общото им впечатление от господин Астър.
Той натисна бутон на масата и пусна видеозаписа.
— Харесвам го — каза единият участник. — Вижда ми се искрен и непринуден.
— В какъв смисъл искрен и непринуден? — попита Питър.
— Лицето му внушава доверие. Да, клиентът му трябва да гори в ада, но мисля, че адвокатът е искрен в начина, по който го защитава.