— На мен не ми харесва — каза мъж със синя тениска. — Говореше за начина, по който са умрели онези хора така, сякаш това е най-нормалното нещо на света. Според мен не проявяваше уважение към тях.
— Какво очаквате от него? — попита жена с рокля на цветя. — Той трябва да защитава обвиняемия, това му е работата.
— Не знам защо го прави — рече мъж с бейзболна шапка. — Обвиняемият си е признал за убийствата, прочетох го в новините преди два дни.
— Намирате ли за убедителни някои от аргументите на адвоката? — попита Питър.
Мъжът поклати глава.
— Не, изобщо не. На кого му пука, ако обвиняемият е луд? Той пак трябва да си плати за онова, което е направил.
— Брат ми страда от психично заболяване — обади се жена с черна блуза. — Не може да екзекутираме психично болни хора, те не са отговорни за действията си.
Повечето от групата изпъшкаха неодобрително.
— Това му е сбърканото на днешното поколение — каза мъжът с бейзболната шапка, — всеки иска да бъде глезен и не е виновен за нищо.
— И затова бихте убили психично болен човек, който няма представа какво прави?
— Бих предпочел да се върнем на наказването на хора, които трябва да бъдат наказани.
Спорът продължи по този начин известно време и после Питър спря видеозаписа и обясни:
— Положението беше същото и в трите фокусни групи. Повечето участници харесаха Астър, но престъпленията на клиента му са толкова чудовищни, че това хвърля петно върху него. Ефективността на аргументите му страда най-вече поради факта, че престъпленията са извършени с особена жестокост.
Питър погледна Марк така, сякаш му беше неудобно да продължи.
— А ето какво казаха за вас.
Видеозаписът представи нещата половин час след момента, когато Питър го спря.
— Какви са общите ви впечатления от прокурорите? — попита Питър фокусната група.
— Тя изглежда злобна — отговори жената с черната блуза.
— В какъв смисъл злобна?
— Ами… не знам. Кучка е.
Останалите в групата тихо се засмяха.
— Можете ли да бъдете по-конкретна? — попита Питър.
— Ами, защо се настървява толкова много? Да каже каквото има да каже, без да се разгорещява.
— Не искам да критикувам жените, но тя може да изглежда и по-добре — каза мъжът с шапката.
— Обяснете по-подробно.
— Дрехите ѝ са износени. Човек облича по-хубави дрехи, щом ще прави такова нещо по телевизията.
Кели усети, че мъжете в стаята се опитват да не я поглеждат, и се надяваше, че не се изчервява. Тя хвърли поглед на дрехите си — стар костюм, който носеше от седем-осем години, цветът му беше избелял.
— И косата — добави жената с черната блуза. — Прокурорката се нуждае от сериозно посещение във фризьорски салон.
Кели скръсти ръце на гърдите си.
— Злобна и неугледна — това не изглежда добре по телевизията — обобщи жената с роклята на цветя.
Другите от групата отново се засмяха.
Питър спря видеозаписа.
— Същото беше мнението и на другите фокусни групи.
— Какво общо има косата ми с това, че Арло Уорд е убил онези млади хора, по дяволите?
— Установили сме, че външният вид прави по-силно първо впечатление на съдебните заседатели, отколкото онова, което казва прокурорът или адвокатът — обясни Марк. — Иска ни се да вярваме, че това няма значение, но не е така.
— Може би ще искате… — добави Питър и се прокашля, — да направите нещо различно с косата си и да си купите нови костюми. Съдебните заседатели предпочитат костюм с пола, а не с панталон за жените.
Кели кипна от гняв, не издържа, стана и заяви:
— Не ги чух да казват нищо за външния вид или косата на адвоката. И не са ми необходими двама мъже, които мислят, че полата ще ми спечели осъдителна присъда. Смятайте се за уволнени.
Кели излезе от офиса и Джеймс я последва. Когато се качиха в асансьора, заобиколени от огледала, тя заби поглед в пода.
39.
Майката на Дилън го посрещна с новината, че в дома им дошъл репортер, който предложил да ѝ плати за интервю.
— Не знам какво се надяваше да изкопчи от мен, но му казах, че първо ще говоря с теб.
Дилън съблече сакото на костюма си, хвърли го върху стола и се стовари на дивана. Болеше го всеки мускул и в съзнанието му се промъкваше някаква мъгла, която се опита да го приспи.
— Не може да говориш с репортери, мамо. Трябва да ги използвам така, че колкото по-малко хора говорят с тях, толкова по-отчаяно ще се мъчат да се доберат до мен.
Марки дотърча, скочи върху него и той изохка.