Патриша се засмя.
— Да, онези свине дойдоха и зададоха какви ли не въпроси и после заплашиха, че ще я арестуват и ще ѝ вземат бебето заради… какво беше… нещо на правосъдието.
— Възпрепятстване на правосъдието. Това означава, че Лийна или лъже ченгетата, или умишлено крие нещо, което може да помогне на разследването.
Патриша кимна и издуха дима през носа си.
— Рекох им: „Дайте най-лошото от себе си, свине, все ми е едно“. Точно така им го казах.
Вратата се отвори и в стаята влезе млада жена, по-млада от Арло най-малко с пет-шест години. Беше облечена със сива пола и зелено войнишко яке, а косата ѝ беше завързана на опашка с ластик. Държеше покупки и застана на прага с отворена уста, явно стъписана, че майка ѝ е пуснала някого в дома им.
— Лийна, този тук е Дилън. Той е адвокатът на Арло и се нуждае от помощта ти.
42.
Лийна се втренчи в Дилън и дълго го гледа и той ясно усети, че тя се чуди дали да избяга, или да повика ченгетата. Майка ѝ, за щастие, взе плика с покупките от ръцете ѝ и го занесе в кухнята. Лийна обаче не помръдна, само скръсти ръце на гърдите. Погледна Лили и после отново Дилън.
— Здравей — каза той колкото може по-непринудено. — Хм, извинявай, че се появих изневиделица. Звънях ти, може би…
— Знам кой си. Какво искаш?
Дилън забеляза кръгла дрънкалка на масата за кафе и тъй като не можа да измисли какво да направи с ръцете си, взе играчката и я завъртя между дланите си.
— Знаеш, че Арло го очаква смъртно наказание, нали?
Лийна се поколеба.
— Да, знам.
Дилън и Лили се спогледаха и после той попита:
— А знаеш ли, че е бил намерен покрит с кръв и е признал за убийствата?
— Не ми казваш нищо ново. Просто ми кажи каквото си намислил и се махай.
Дилън остави дрънкалката и се втренчи гневно в Лийна.
— Искам да спася живота на съпруга ти, по дяволите, но очевидно съм единственият човек в целия свят, който иска това. Брат му не желае да ни помогне, прокурорката не желае да предложи нищо друго освен смъртно наказание… и дори самият Арло не ми разрешава да пледирам невинен и продължава да твърди в съда, че той го е направил. Борим се за него съвсем сами. Опитвам се да намеря някого, надявайки се, че не сме сами и че има поне един човек, който знае какво става и може да ни помогне.
— Искаш ли Арло да умре, Лийна? — попита Лили. — Кажи ни го веднага, за да не губим и твоето, и нашето време.
— Как може да ме питате такова нещо? — изкрещя Лийна. — Той е бащата на детето ми! Последното, което искам, е съпругът ми да умре.
Дилън погледна Патриша, която дори не слушаше, докато прибираше покупките.
— Тогава защо не говориш с нас? Разбирам да не говориш с полицията, но с нас?
Лийна въздъхна и затвори вратата.
— Арло ми каза така.
— Защо?
— Не знам. Но каза, че е важно да не говоря с никого.
Дилън забеляза белези по ръцете ѝ. Бяха избледнели и оцветени в матово от годините, някои бяха и по китките ѝ, тънки и прави. Направени бяха умишлено.
— Е, той е в беда и ще умре, ако не говориш с нас.
Лийна се умълча за малко, наблюдаваше майка си в кухнята. После запали цигара и седна на фотьойла до вратата. Гледаше Дилън и Лили така, сякаш очаква въпроси, но не каза нищо.
— Арло държи ли някакви оръжия тук или в дома ви? — помита Дилън.
— Не.
— Нито ножове?
Лийна поклати глава.
— Не съм виждала ножове.
— Кога е разбрал, че страда от шизофрения? — попита Лили.
— Бил е тийнейджър, но е имал симптоми, откакто се помни. Родителите му не ги било грижа достатъчно, за да го заведат на лекар.
— Как му се отразява заболяването в ежедневието? — попита Дилън. — Виждаш ли често необичайно поведение?
Лийна дръпна от цигарата и изпусна дима през носа си.
— През повечето дни той е добре. Особено когато си взима лекарствата, както би трябвало. Но когато ги спре, нещата се променят.
Дилън беше виждал тази схема толкова пъти, не се изненада, че и Арло попада в нея. Лекарствата за шизофрения имаха ужасяващи странични ефекти, но стабилизираха пациента достатъчно, за да бъде с ясно съзнание и да се чувства добре. Може и да беше от суеверие, но почти всички болни вярваха, че не лекарствата, а нещо друго е причина за подобреното състояние, и спираха да взимат лекарствата заради страничните ефекти. За две седмици, дори и по-малко, животът им отново започваше да се обърква.
— Какво прави Арло, когато не взима лекарства?
Лийна издуха облаче дим и се втренчи в пода, като държеше цигарата между два пръста.