Дилън видя, че последната съдебна заседателна се опита да влезе в съдебната палата и беше обградена от репортери. Жената изглеждаше ужасена и Дилън не искаше това да бъде образът по новините довечера, затова с Лили слязоха от джипа и прекосиха улицата. Стъпалата към съдебната палата бяха тесни и репортерите ги наобиколиха.
Дилън не обърна внимание на въпросите им и си проправи път към входа на съдебната палата. Когато мина през вратите, видя Холи Фалоус, която чакаше да мине през детекторите за метал. Те си размениха погледи безмълвно.
Дилън изчака, докато Холи тръгна към залата, и после мина през детекторите.
45.
— Госпожи и господа съдебни заседатели, сега ще чуем встъпителните пледоарии на обвинението и на защитата.
Кели се приближи до прожекционен екран. Държеше малко дистанционно управление в ръката си и без да пророни дума, натисна бутона за включване. На екрана се появи образ. Арло Уорд, седнал до маса в Шерифската служба, и двама детективи, седнали срещу него. Видеозаписът не започна отначало, а може би от средата, най-шокиращата част.
— Отрязах ѝ главата — каза Арло. — Беше м-м-много по-лесно, отколкото човек би предположил.
— Защо отряза главата ѝ? — небрежно попита единият детектив, сякаш това беше най-нормалният въпрос на света. — Тя вече е била мъртва.
— Исках другите да я видят, когато се върнат. Реших, че ще бъде забавно да видя израженията на лицата им.
— Но ти каза, че си ги нападнал, преди да стигнат до палатките.
Арло кимна.
— Да. Размислих. Реших, че може да избягат, ако видят всичко, и няма да мога да ги хвана. — Той се усмихна. — Но сгреших. Лесно я н-н-настигнах, когато побягна.
Кели погледна към Холи Фалоус, която седеше до баща си. По лицето на Холи се стичаха сълзи и баща ѝ я прегърна.
— Не съзнавате колко тежък е един труп, докато не го вдигнете — продължи Арло, без да го питат. — Имах чувството, че тя т-т-тежи един тон. Но никога не бих ѝ го казал в очите, разбира се.
Детективите не се засмяха, нито се подсмихнаха. Не показаха абсолютно никаква реакция. Арло се размърда на стола и рече:
— Много ми се иска да бях х-х-хванал последната. Бях близо. Но кой да предположи, че тя ще скочи? Помислих си, че ще ме моли да не я убивам. Щеше да е хубаво да чуя някой от тях да ме моли. Всичко се случи толкова бързо, че другите трима нямаха време да ме молят.
— Защо искаше да те молят?
На лицето му разцъфна усмивка.
— За да видя лицата им, когато осъзнаят, че въпреки всичко ще ги убия.
Кели спря видеозаписа на кадъра с усмихнатото лице на Арло и остави дистанционното на масата, а после застана пред съдебните заседатели и сложи ръце зад гърба.
Тя започна с фактите по случая, обясни кой къде е бил и по кое време. След това описа подробно нараняванията, осакатяванията и разчленяванията и показа ужасяващите снимки от местопрестъплението на съдебните заседатели, които едва можаха да ги погледнат.
— Възразявам — скочи на крака Дилън. — Почитаеми съдия, тези детайли нямат връзка с встъпителната пледоария по този въпрос.
Кели почувства лек прилив на гняв. Беше прието да не се възразява по време на встъпителните и заключителните пледоарии, защото това би прекъснало потока на мисълта, и съществуваше мълчаливо съгласие това да не се прави и от двете страни. Възражението беше глупаво, разбира се, че детайлите бяха уместни. Тя разбра, че Дилън го направи нарочно, за да прекъсне логиката на пледоарията ѝ.
— Какъв е проблемът? — попита Кели. — Защо не искате съдебните заседатели да чуят всички факти за онова, което е направил клиентът ви?
Дилън и Лили възразиха в един глас, докато Мадлин седеше стъписана и изумена, с широко отворени очи.
— Добре, добре — рече съдия Хамилтън. — Господин Астър, първото ви възражение е отхвърлено. Госпожице Уайтулф, второто им възражение се приема. Нека продължим нататък.
През следващия един час имаше още две възражения, също толкова безсмислени като първото. И всеки път Кели отговаряше с коментар, че защитата иска да скрие факти от съдебните заседатели, въпреки че съдията я предупреди да не го прави. Дилън и Лили разбраха, че тя ще го прави всеки път, престанаха да възразяват и я оставиха да довърши речта си.
Бяха представени още доказателства, увеличени снимки на чистия ужас. Една от съдебните заседатели, възрастна жена с бежов пуловер, закри с ръка уста и отмести поглед настрана.
Кели застана пред съдебното жури.
— Арло Уорд е обгорил и задушил до смърт една красива млада жена. Пребил е до смърт с бухалка млад мъж. Упражнил е такова насилие, че ковчегът е трябвало да бъде затворен на погребението. Друг млад мъж е умрял от загуба на кръв от рани, толкова жестоки, че нямам думи да ги опиша. И след това Арло Уорд е осакатил, разчленил и наредил телата в пози, предназначени да шокират съзнанието на всеки, който ги види, да шокират целия свят. Всеки, който е готов да направи такова нещо, трябва да има някакво умопомрачение. Не може да си нормален човек и да направиш това, което е извършил Арло Уорд. Но не това е въпросът, на който искаме да отговорите, и не е правната дефиниция за невменяемост. Единственият въпрос, който ни интересува в този съдебен процес, е дали Арло Уорд е разбирал естеството на действията си и качеството на поведението си. Това означава дали е различавал доброто от злото и все пак е извършил зло. Разбирал ли е, че убива хора? Да, естествено, че е разбирал. — Кели сложи ръце на преградата пред съдебните заседатели. — Безспорно е разбирал.