Тя млъкна и погледна в очите всеки съдебен заседател, а после се върна на мястото си на масата на обвинението и седна.
— А сега ще чуем встъпителната пледоария на защитата — обяви съдия Хамилтън.
46.
Откъм скамейките на медиите се разнесе приглушен шепот, докато репортерите забързано си водеха записки и пращаха съобщения. Лили беше затворила очи и поемаше дълбоко дъх — нещо, което винаги прави, преди да се обърне за пръв път към съдебни заседатели. Мадлин се усмихна на Арло, който ѝ се ухили срамежливо и заби поглед в масата.
Лили се приближи до съдебното жури.
— Законът казва, че ако някой не е здравомислещ, трябва да бъде настанен в болница, за да бъде лекуван, а не изпратен на смърт. Арло Уорд… не е здравомислещ.
Тя изчака малко. Тишината в съдебната зала беше осезаема. Лили искаше думите ѝ да се задържат във въздуха и да се запечатат в съзнанието на съдебните заседатели.
След това простичко изявление тя седна на мястото си и никой в съдебната зала не каза нищо.
47.
Кели и Джеймс бяха седнали в италиански ресторант. Той ядеше с апетит и си поръча предястие преди основното блюдо, но Кели само побутваше храната. Запали ароматизирана цигара с карамфил, но сервитьорът дойде и я помоли да я угаси. Тя му се тросна и продължи да пуши.
— Добре ли си? — попита Джеймс, докато разрязваше пилешкото месо с пармезан, приковал очи в храната, така че въпросът му да изглежда по-небрежен, отколкото всъщност е.
— Да.
— Сигурна ли си?
Кели издиша дълга струя ароматизиран дим.
— Тяхната встъпителна пледоария не ми хареса.
Джеймс повдигна рамене и сложи парче месо в устата си.
— Краткостта е добра тактика. Съдебните заседатели запомнят какво си казал. Но речта не ми се стори нещо особено, какво те изнерви?
— Те се насочват към правилния въпрос. Съдебните заседатели може да повярват, че никой здравомислещ човек не може да направи нещо толкова чудовищно.
Джеймс внимателно избърса устните си с ленената кърпа.
— Погледни го така — в най-лошия сценарий те ще го признаят за невиновен поради невменяемост и Арло Уорд ще получи принудително настаняване в психиатрично заведение. Ще правят преценка на психичното му здраве само веднъж годишно. Ние може всяка година да предлагаме мнения пред комисията защо не трябва да го освобождават. И може да се превърне в доживотна присъда.
— Той не заслужава доживотна присъда! — заяви Кели по-високо, отколкото ѝ се искаше.
Двамата се умълчаха. Накрая Джеймс повика сервитьора и поиска сметката. Кели каза на Джеймс, че ще се видят утре, угаси цигарата и остави няколко банкноти на масата.
— Ти не си с кола, ще те закарам до вкъщи — предложи Джеймс.
— Не, искам да се поразходя.
Беше хладна, облачна вечер, ръмеше дъжд. Кели мина покрай съдебната палата и се втренчи в сградата. Беше прекарала толкова много време тук, че сградата ѝ се струваше като втори дом. Когато я гледа, я обземаше чувство на топлина и спокойствие, сякаш си ляга след дълъг ден.
В момента обаче не усещаше нито топлина, нито спокойствие. Съдебната палата изобщо не ѝ изглеждаше като дом, а като изоставена сграда, постройка без душа, оставена да се руши с времето.
Кели потрепери от лекия ветрец и скръсти ръце на гърдите си, докато вървеше.
Стигна до „Ърбън Класик Шик“, магазин за дрехи, в който никога не е влизала. Осветлението беше слабо и видя, че тясното пространство е претъпкано с дрехи, накити, обувки, чанти… Младата жена със светлоруса коса на касата я поздрави: