Бяха се развели по взаимно съгласие, Кели не беше съгласна с едногодишната му извънбрачна връзка, преди да я напусне… Съдията приключи тогава делото с едно пълно клише — „момчетата са си момчета, какво да ги правиш“, и с усмивка, за която се надяваше, че Кели ще приеме за очарователна.
Първият свидетел беше детектив Ханк Филипс. По всичко изглеждаше, че се чувства напълно комфортно тук. Гледаше съдебните заседатели, докато се представя и вече отговаряше на първите въпроси. Когато Кели го разпитваше за хронологията на събитията, Филипс говореше монотонно и безпристрастно, внимаваше да не употребява експресивни думи, които можеха да го издадат, че е предубеден към някоя от страните. Кели видя, че Лили се наведе към Дилън и я чу, като прошепна:
— Добър е.
Дилън направи трийсет и едно възражения за три часа. Повечето бяха отхвърлени, а едното му спечели предупреждение от съдията.
— Детектив Филипс — започна Кели, — ще ви задам най-важния въпрос, който ще ви попитат. Какво беше впечатлението ви от поведението на Арло Уорд?
— Възразявам — пресече я Дилън. — Това изисква експертни показания.
— Питам само за мнението му от общите впечатления, които е добил като двайсет и четири годишен ветеран от полицията, уважаеми съдия.
— Възражението се отхвърля. Може да отговорите, детектив.
— Арло Уорд изглеждаше нервен, разбира се, но това не е необичайно. Езикът на тялото му показваше, че е спокоен и се чувства удобно. Отговаряше кратко и ясно на въпросите ни и както видяхте на видеозаписа, не изглеждаше объркан от нито един от тях. Всъщност, ако не ми бяха казали след това, нямаше да предположа, че страда от психично заболяв…
— Възразявам — прекъсна го Дилън и погледна Лили, която също би трябвало да скочи и да възрази. — Това изисква експертни показания, почитаеми съдия. Детектив Филипс не е психиатър и не може да говори как би се държал или не би се държал човек с такова психично разстройство.
— Приема се.
— Детектив Филипс, Арло Уорд оставял ли е някога у вас убеждението, че не се контролира и не разбира естеството на…
— Възразявам!
— Приема се.
Кели сложи ръце на катедрата, връхчетата на пръстите ѝ побеляха.
— Арло Уорд изглеждаше ли…
— Възразявам — заяви Дилън и този път стана. — Това изисква експертни показания.
— Приема се.
Кели си пое дълбоко дъх.
— Арло Уорд…
— Възразявам. Това изисква…
— Седнете — ядосано каза Кели.
— Възразявам срещу забележката на прокурора и искам съдът да…
— А аз искам адвокатът да седне.
— Почитаеми съдия! — Тонът на Дилън показваше колко е огорчен и раздразни Кели повече от възраженията му. — Това е абсолютно непрофесионално и аз съм обиден, искрено потресен и…
— Моля, приближете се — прекъсна го съдия Хамилтън.
Кели и Дилън се приближиха до съдийската маса.
— Трябва да смекчите тона, и двамата — тихо каза съдията. — Така всички изглеждаме лошо и може да стигнете до точка, когато ще се наложи да ви обвиня в неуважение към съда.
— Кажете го на нея. Тя задава въпроси, които просят за възражение.
— О, моля ви. Единственото нещо, което проси за възражение, сте вие. Вие правите професията ни да изглежда така, сякаш само манипулира…
— Нашата професия? Откога се възприемате като адвокат, а не като прехвалено ченге?
— Достатъчно — ядосано отсече Хамилтън. — Ако не можете да се контролирате, ще поема нещата в свои ръце и ще проведа изслушване за неуважение към съда и за двама ви. В един момент може да се наложи да обявя процеса за невалиден поради неправилно провеждане. Госпожице Уайтулф, искате ли невалиден процес?
Тя погледна Дилън.
— Не, уважаеми съдия.
— А вие, господин Астър?
— Не.
— Тогава предлагам да си поемете дъх, преди да се върнем към заседанието и протокола.
50.
Кели и Дилън се върнаха на местата си и съдията обяви десет минути почивка.
Хората тръгнаха към тоалетните и насам-натам и съдебната зала се изпълни с гласовете им.
Дилън погледна Лили.
— Може ли да поговорим навън?
Двамата излязоха на стъпалата отпред. Дилън пъхна ръце в джобовете и се загледа в колите, които преминаваха по улицата. За толкова малък град, кръстовището беше доста оживено.
— Лил, след телефонното обаждане снощи ти си на милиони километри от тук. Какво става?
— Нищо.
— Определено има нещо.
— Дори да има, не искам да говоря за това. И честно казано, не е твоя работа.