— Не си спомням.
— Тогава нека опресня паметта ви.
Детектив Филипс въздъхна тихо и после взе доклада си, който беше на преградата пред него. Прелисти няколко страници и намери онова, което търсеше.
— Написал съм, че арестуваният извършител е имал размазани петна кръв отвесно и водоравно на…
— Размазани петна. Написали сте „размазани петна кръв“, не „покрит с кръв“. Прав ли съм? Всъщност сте употребили думите размазани петна два пъти.
— Да.
— Размазани петна предполага, че се описва нещо, което е изцапано, нали? Както дете размазва шоколад по лицето си.
— Щом казвате.
— Щом аз казвам, или „да“, детектив? Ако имате друга дефиниция за думата размазвам, моля, споделете я с нас.
След кратко мълчание Филипс се прокашля и отвърна:
— Не, предполагам, че нямам.
— Добре. Размазвам предполага освен това, че е направено нарочно. Ако кутия с боя експлодира от налягането, боята не се размазва по стената, а се разпръсква, нали?
— Да, предполагам, че е така.
— А сега, ако погледнете лицето на Арло на тези снимки, ще видите, че кръвта е по челото, бузите, носа и брадичката му, нали?
— Точно така.
— Това прилича ли ви на пръски кръв?
— Възразявам — обади се Джеймс.
Дилън се усмихна.
— Причината, поради която възразяват, е, че детектив Филипс не е експерт — нещо, срещу което аз възразих петдесет пъти, почитаеми съдия. Не може хем така, хем иначе.
— Ще разреша детективът да свидетелства за онова, което е наблюдавал пряко. Възражението се отхвърля.
Дилън пристъпи една крачка към Филипс и после още една.
— Това прилича ли ви на пръски кръв?
— Предполагам, че може да са, да.
— Но детектив, вие сте написали, че Арло Уорд е имал размазана кръв по лицето и дрехите. Не е ли така? Ето защо от това се подразбира, че вие знаете разликата между пръска и размазано петно. Знаете разликата, нали?
Дилън отново пристъпи към детектива и сега беше само на метър и половина от него.
— Да, господин адвокат, знам разликата.
— И да размажете нещо предполага, че е направено нарочно, нали?
— Щом казвате.
Дилън беше повишил глас и отново пристъпи крачка напред. Филипс се чувстваше заплашен, Дилън разбра това, защото детективът се изчервяваше и отговаряше веднага, вместо да помисли малко.
— Заловили сте човек, който е тежко психично болен, накуцва и не може да бяга бързо, и кръвта по него е размазана така, че да изглежда, сякаш той е бил произволно покрит с кръв…
— Възразявам. Цитират се факти, които не са в протокола.
— Задържали сте този човек — продължи Дилън, преди съдията да успее да каже нещо, — който знаете, че е болен от най-лошото психично разстройство, и вместо произволни пръски кръв, които биха били съвместими с масово клане на хора, вие имате някой, който внимателно…
— Възразявам!
— … е размазал кръвта по себе си. Разполагате с всичко това и не сте потърсили други заподозрени, нали, детектив Филипс?
— Почитаеми съдия, възразих вече два пъти.
— Господин Астър, моля, изчаквайте възражението да бъде прието или отхвърлено, преди да продължите с въпросите си. Госпожице Уайтулф, възражението ви е прието. Продължете, господин Астър.
— Детектив Филипс, вие дори не сте потърсили друг заподозрян, нали? — попита Дилън и отново пристъпи към него.
— Въз основа на доказателствата, с които разполагахме…
— А, да — прекъсна го Дилън, който вече беше толкова близо, че сложи ръка върху преградата на свидетелското място. — Доказателствата, с които сте разполагали. Доказателствата… Не намерихте оръжията на убийствата, нали?
— Намерихме бейзболна бухалка в едно бунгало в…
— Намерили сте бейзболна бухалка в едно бунгало няколко седмици след убийствата, нали?
Филипс се замисли.
— Да.
— И не сте я намерили вие? Някой ви е подал информация?
— Точно така.
— Имаше ли кръв по нея?
— Доколкото ми е известно, не.
— Всъщност бухалката изглежда чисто нова, нали? Неизползвана.
— Предполагам.
— За осакатяването и разчленяването на жертвите вероятно е използван нож, нали?
— Точно така.
— Намерихте ли този нож?
— Не, засега.
— Някои органи липсват от жертвите, нали?
— Да.
— Намерихте ли тези органи?
— Не.
— Единият крайник на Майкъл Търнър липсва. Лявата му ръка. Намерихте ли я?
Филипс се размърда неспокойно на мястото си.