Хамилтън почука с писалката си по бюрото няколко пъти и рече:
— Господин Астър, няма да залича от протокола показанията, които чухме дотук. Мисля, че възражението на госпожица Уайтулф срещу целостта на показанията е неоснователно. Занапред обаче ще ви огранича за това какво могат да чуят съдебните заседатели по отношение на невинността на господин Уорд. Вие сте заявили защита невиновен поради невменяемост. След като веднъж се одобри такава защита, тежестта се прехвърля върху вас да докажете въз основа на факти защитата, която сте заявили. Защитата на фактическата невиновност вече не е спорен въпрос. Мисля, че госпожица Уайтулф е права, че делата, които цитира госпожица Ричи, може да бъдат разграничени от сегашната група факти и не може да се приложат пряко. Вие, така да се каже, вече се съгласихте, че клиентът ви е извършил престъпленията, само че не може да му се търси отговорност.
— Клиент, който е психично тежко болен и не ми разрешава да пледирам, че е невинен, почитаеми съдия…
— Това е проблем между вас и клиента ви. Ще проуча по-задълбочено този въпрос, но засега нека приемем, че вие трябва да продължите със защитата невиновен поради невменяемост, тъй като това е заявената защита. А сега, нека се върнем в съдебната зала и да приключим за днес. Мога да ви уверя, че съдебните заседатели вече се умориха и отегчиха от всичките тези препирни и честно казано, аз също.
52.
Кели беше една от последните, които излязоха от съдебната палата. С Джеймс се срещнаха навън на стъпалата, за да разговарят с техните „съдебни заседатели в сянка“ — двама мъже и една жена, на които бяха платили, за да присъстват в съда всеки ден и после да кажат на Кели и Джеймс какво мислят за хода на делото. Тъй като Кели беше уволнила консултантите по съдебни журита, Джеймс настоя да направят поне това, за да имат някаква обективна обратна информация.
Днес тримата казаха, че са харесали детектив Филипс и че той е свършил „доста добра работа“ по време на разследването, но бяха любопитни защо не е потърсил други заподозрени.
— Струва ми се, че е трябвало поне да се огледа наоколо и да провери дали някой друг не е бил наблизо, нали? — каза жената. — Не съм полицай, но мисля, че са претупали нещата.
На Кели ѝ идваше да я сграбчи и да изкрещи: Наблизо не е имало никой друг, тъпачко! Това беше номер на защитата, за да ви накара да мислите, че полицията е свършила калпава работа, когато в действителност не е така.
Вместо това Кели им благодари учтиво за отделеното време и се отправи към джипа си. Беше петък, което означаваше два дни, без делото да ангажира всяка минута, когато е будна. Това повиши настроението ѝ дотолкова, че дори не обърна внимание на репортерите, които ѝ подвикваха разни въпроси, докато минава покрай тях.
Медийното внимание беше прераснало от леко раздразнение до трън в задника. Една жена дори я последва в тоалетната, за да се опита да измъкне нещичко за новините.
На паркинга имаше няколко камери, насочени към Кели. Тя вдигна брадичка, за да се увери, че те ще уловят в цялост новия ѝ тоалет.
Когато се прибра вкъщи, дъщерите ѝ бяха на масата в трапезарията, ядяха хотдог и играеха на телефона на Бетани. Леля Ноя гледаше телевизия и посръбваше чай.
Кели събу обувките с високи токчета за пръв път от шестнайсет часа и изпита чувството, че краката ѝ се освободиха от менгеме. Тя разтри глезените си.
— Трябва да носиш по-хубави обувки.
— Тези са най-хубавите, които имам, Ноя — отговори Кели.
— Хубави не означава удобни.
— Видяхме те по телевизията, мамо — каза Бела.
— Така ли? Как изглеждах?
— Страхотно! Караше се с онзи мъж и репортерът каза, че си агре… агре…
— Агресивна — каза Бетани.
— Да, агресивна.
Кели се усмихна и отвори хладилника.
— А онези гадни жени бяха глупави.
— Бела! — извика Бетани. — Обеща да не казваш нищо.
Кели огледа какво има и взе салата с пилешко месо, останала от вчера.
— Какви гадни жени, Бела?
Бетани и Бела не отговориха и тя се обърна към тях.
— Какви гадни жени?
Бетани не искаше да я погледне.
— Онези в предаването, които говорят за разни неща. Говореха за теб. Не беше нещо важно.
— Но аз харесвам Поли Ана Тейлър — заяви Бела.
— Коя е тя?
— Манекенка в „Инстаграм“ — отговори Бетани.
— И пее, може да рисува, и учи хората как да се гримират и да имат тела като нейното. Много е яка. Тя е моята героиня — добави Бела, сияеща от гордост.
Кели остави салатата на кухненския плот.