Той се изправи.
— По дяволите, как да го правя, мамо?
— Не знам. Тя е малката ти сестра и боготвори земята, по която стъпваш. Трябва да чуеш как говори за теб на приятелите си… Все едно си се спуснал върху облак от небето. Но от седмици не е прекарвала време с теб.
— Опитвам се — каза Дилън по-високо, отколкото възнамеряваше. — Опитвам се да правя всяко проклето нещо, което трябва да правя, и пак да запазя разсъдъка си, мамо. Разбра ли? Опитвам се!
— Винаги ще имаш работа, Дилън. Но имаш само този един период, когато Марки все още е дете. Когато тя порасне и напусне този дом, ще я виждаш само в Деня на благодарността и на Коледа. Трябва да си помислиш кое е важното в живота ти и кое не е.
Дилън беше на път да ѝ каже какво смята да направи за тях. Да се преместят в гъсто населен, огромен град — място, където не можеше да си представи да живее — докато работи за бездушна адвокатска кантора, която ще го отрупа с пари и подаръци и така да ги издържа по-добре. Но неизвестно защо, не го спомена. Може би защото знаеше какво ще каже майка му.
Тя се обърна, за да тръгне към спалнята си, а после се спря.
— Имаме само толкова време, синко. И когато веднъж отмине, никога няма да си го върнем. Нито една секунда…
60.
Съдебният лекар на окръг Джаксън, доктор Фредерик Коен, беше жилав и енергичен човек на шейсетина години, който ходеше в съда с костюм, най-малко два размера по-голям. Джеймс Холдън проведе прекия разпит и доктор Коен отговаряше възможно най-кратко. Лили и Мадлин си водеха записки, а Дилън забеляза, че Арло не рисува. Беше се втренчил в масата и потъркваше пръсти.
— Какво има? — прошепна Дилън.
— Искам да направиш нещо за мен. Скоро.
— Нека поговорим за това после.
Арло кимна, но не откъсна очи от масата.
Джеймс приключи с прекия разпит и Дилън се приближи до свидетеля. Съдебният лекар отпи глътка вода, Дилън го изчака и после започна.
— Доктор Коен, моля ви, бихте ли описали в общи линии протоколите, към които се придържате по време на аутопсия? Хронологията на стъпките, които предприемате.
Коен остави чашата на дървената преграда пред него.
— В общи линии, аутопсията започва с преглед, при който оглеждаме външността на трупа и нараняванията, и отбелязваме всичко отличително като татуировки, белези и така нататък. След това пристъпваме към вътрешния преглед, при който търсим наранявания и заболявания и преглеждаме органите.
— В доклада си вие сте дали описание на жертвите в този случай, нали?
— Точно така.
— И сте описали Майкъл Търнър като „мускулест, добре развит, висок мъж от бялата раса“, така ли е?
— Да, точно така.
— Значи той не е бил инвалид или физически недъгав?
— Не, не беше.
— Бил е мускулест и вероятно силен.
— Възразявам. Това са догадки — обади се Кели.
— Мисля, че един лекар може да ни даде мнение дали някой е силен въз основа на мускулатурата му, почитаеми съдия.
— Възражението се отхвърля.
— Е, докторе, мускулест и силен, нали?
— Да, той беше доста мускулест, затова предполагам, че е бил и доста силен.
— Написали сте, че травмата от удара с тъп предмет всъщност не е била причината за смъртта, така ли е?
— Да, точно така. Мисля, че той е изпаднал в безсъзнание от травмата от удара с тъп предмет. След това извършителят е осакатил жертвата и по време на осакатяването жертвата е умряла от кръвозагуба.
— Осакатена с какво?
— По всяка вероятност с голям ловджийски нож.
— В докладите си не сте споменали нещо. Не сте написали „прободна рана“, така ли е?
— Не, не съм написал.
— Защо?
— По дефиниция прободната рана е нещо по-дълбоко, отколкото широко, а аз не мисля, че жертвите имаха прободни рани. Имаше следи, че за разчленяването им са били използвани движения, подобни на работа с трион.
— В доклада си пишете, че нараняванията са съвместими с голям нож. Какво означава за вас думата съвместими, когато я употребявате в този контекст?
— Означава, че нараняванията на жертвата може да са причинени от въпросното оръжие.
Дилън пристъпи няколко крачки към свидетелската скамейка.
— Но в случая има и други вероятности за оръжието на убийството освен ловджийски нож, нали?
— Проблемът с раните от нож е, че не е като да се опиташ да сравниш куршум с огнестрелна рана. Знам, че по телевизията показват патолози и криминалисти, които сравняват рани от нож с различни видове ножове, но в реалността не можем да сравним рана от нож или дълбок травматичен разрез с използваното оръжие. Трябва да определим дали една рана е съвместима или не с размерите на дадено оръжие.