— Колко добре познавате съпруга си, госпожо Уорд?
— По-добре от всички останали, предполагам.
— Разкажете ни що за човек е той. От вашата гледна точка.
Лийна погледна Арло.
— Осигурява прехраната на семейството си. Винаги се грижи аз и Ейми да имаме достатъчно, въпреки че не може да работи много. Арло е тих и срамежлив. Не обича да говори. Обожава играта „Го“ и видеоигри, такива неща отнемат много време, мисля, че му харесва да отвлича вниманието си.
— Да отвлича вниманието си от какво?
— Той страда от шизофрения и депресия.
— Нека поговорим за това. Кога ви каза, че страда от шизофрения?
— След като се срещнахме няколко пъти. Каза, че имал да ми казва нещо и после ми обясни, че мозъкът му не работи като този на другите хора и че понякога може да се държи странно, но да не го приемам лично.
— И въпреки това се омъжихте за него?
— Да. Арло изобщо не ми се виждаше странен. — Лийна погледна съпруга си. — И го обичах.
— По време на брака ви колко пъти сте го виждали зрително да халюцинира нещо, което не е там?
Лийна замълча за момент.
— Никога.
Сред присъстващите се разнесе тих шепот. Дилън погледна Лили и разбра, че и двамата си мислят едно и също: Мамка му. Лийна или ги излъга, когато я посетиха в дома на майка ѝ, или лъже сега.
Те възразиха, но възражението им беше отхвърлено.
— Не сте го виждали да халюцинира нито веднъж? — попита Кели.
— Искам да кажа, че Арло прави неща, които другите хора не правят. Понякога си говори сам и му хрумват странни мисли, но никога не съм го виждала да халюцинира нещо в мое присъствие, не.
— А слухови халюцинации?
— Не знам. Той казва, че понякога чува разни неща.
— Арло пледира невменяемост по това дело, Лийна, и това означава, че психичното му заболяване му въздейства толкова силно, че не трябва да бъде подвеждан под отговорност за убийствата. Какво мислиш за това?
— Възразявам! Свидетелката не е психиатър.
— Приема се.
— Бих искала да се насоча към нещо болезнено, Лийна — продължи Кели, — и съжалявам, че ще попитам. Но прегледах медицинската ви история и видях, че сте посещавали спешното отделение четири пъти тази година.
Лийна наведе глава и преглътна. В очите ѝ заблестяха сълзи и тя тихо отговори:
— Да.
— Първия път е било заради счупена ръка, после изкълчена китка, след това разбита челюст и четвъртото нараняване, което е станало две седмици преди ареста на съпруга ви, е било вътрешен кръвоизлив и строшени ребра. Заявили сте, че всичките са се дължали на нещастни случаи, така ли е?
— Да — отговори Лийна, без да вдига глава.
— Но това не е вярно, нали?
— Възразявам — обади се Лили. — Въпросът е подвеждащ и неуместен.
— Отхвърля се.
— Може ли да се приближим, господин съдия?
— Не се приема. Продължете, госпожице Уайтулф.
Лийна преглътна. Сълзи намокриха лицето ѝ. Кели взе кутия носни кърпички и ѝ я даде. Лийна извади няколко, избърса си очите и после смачка кърпичките в шепа.
— Не бързайте, успокойте се — каза Кели.
В съдебната зала настъпи пълна тишина. Дилън наблюдаваше съдебните заседатели и видя, че лицата на всички са обърнати към Лийна, напрегнати и съсредоточени.
— Не — отговори най-после тя. — Не е вярно.
— Тогава какво се случи?
— Арло… Арло е раздразнителен и избухлив.
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че понякога губи контрол и ме наранява.
Дилън възрази, но възражението му беше отхвърлено.
— Какво го кара да губи контрол? — попита Кели.
Лийна поклати глава.
— Ами, дребни неща. Чинията с храната му може да не е много чиста и това го ядосва, или се налага да отменяме планове, които той очаква с нетърпение… Нищо и всичко, предполагам.
— И затова не правите нищо, за да не го провокирате?
— Не, нищо. Счупената ръка… Седях на дивана и Арло влезе и се разкрещя, че къщата е мръсна. Казах му, че ще почистя, а той ме вдигна за ръката, хвърли ме на пода и ми заповяда да го направя веднага. Хвърли ме толкова силно, че ми счупи ръката.
— Защо Арло се вбесява безпричинно?
— Възразявам — обади се Лили. — Прокурорът характеризира показанията на свидетелката.
— Отхвърля се. Може да отговорите на въпроса, госпожо Уорд.
Тя кимна.
— Да, той винаги е бил избухлив. Отначало, когато се срещахме, не го знаех. Арло го криеше от мен. Но щом се оженихме, се промени. Тогава ми показа какъв е всъщност.
— Защо не го напуснахте?
Лийна повдигна рамене.
— Нямам образование, работя на непълно работно време и трябва да се грижа за дъщеря си. Той ми каза, че ако го напусна, няма да ми помага и ще трябва да се оправям сама. Останах заради Ейми. Миналата година се записах в курсове по козметика и реших, че когато получа лиценз и хубава работа, ще го напусна.