— Знаете, че в бунгало близо до мястото, където са станали убийствата, беше намерена бейзболна бухалка, нали?
— Да.
— Чия беше бухалката?
— На Арло.
— Той играе ли бейзбол?
— Не.
— Тогава защо е имал бейзболна бухалка?
Лина погледна съпруга си и после бързо отмести очи.
— Той каза, че му харесва да я има за самозащита.
— В дома ви не бяха намерени оръжия, когато полицията го претърси. Арло имаше ли оръжия?
Лийна отново преглътна и се втренчи в пода.
— Да. Но в онази нощ, когато станаха убийствата… Арло ми се обади и каза да се отърва от всички оръжия в къщата.
— Възразявам!
— Отхвърля се.
— Знаете ли какво е това, госпожо Уорд? — попита Кели и ѝ даде няколко листа.
— Да.
— Какво е?
— Телефонната му разпечатка за месец май.
— И на девети май в десет и петнайсет вечерта обади ли ви се някой?
— Да.
— Кой номер е подчертан за този час?
— Номерът на мобилния телефон на Арло.
— Бих искала да представя веществено доказателство четиресет и едно от страна на ищеца, почитаеми съдия.
— Ще възразим — каза Лили. — Не сме уведомени, че ще бъде представено това доказателство и…
— Изпратихме го на защитата като допълнително откритие, почитаеми съдия.
Така беше. Дилън веднага забеляза важността му, но Арло обясни, че се е уплашил и се е обадил на съпругата си, за да попита какво да прави.
— Какво е имал предвид Арло под „да се отървете от оръжията“? — попита Кели.
— Възразявам. Тя не може да знае какво е мислил той.
— Приема се.
Кели перифразира въпроса.
— Какво ви каза Арло по време на онзи телефонен разговор?
— Той каза да се отърва от оръжията. Затова се отървах от всичките, като ги изхвърлих в контейнер за боклук до една бакалия. Не знаех какво друго да направя с тях.
— Арло ви е казал да се отървете от оръжията — повтори Кели, поглеждайки към съдебните заседатели. — Това не звучи като думи на невменяем човек, който не знае какво прави, нали?
— Възразявам! — скочи Дилън.
— Оттеглям въпроса. Нямам повече въпроси към свидетелката.
Лили кимна на Дилън и после отиде до катедрата. Вгледа се в Лийна за момент и след това попита:
— Вие не сте разговаряли с полицията досега, нали, госпожо Уорд?
— Не.
— Всъщност полицаите са се опитвали да говорят с вас няколко пъти и вие сте отказали.
— Да.
— Но решихте да свидетелствате днес?
— Да.
— Кога го решихте?
— В петък.
— Срещнахте ли се с госпожица Уайтулф в петък?
— Да.
— Какво ви каза тя?
— Възразявам. Това е информация, основаваща се на свидетелство, чуто от някой друг.
— Това попада в изключенията за публичните архиви, защото е част от щатското разследване, почитаеми съдия.
— Ще го разреша.
— Какво ви каза тя, госпожо Уорд?
— Каза, че иска да говоря за Арло днес. Че той може да нарани и други хора, ако бъде пуснат на свобода, и трябва да дойда в съда и да говоря пред съдебните заседатели.
— Какво ви предложи госпожица Уайтулф в замяна за показанията ви?
Лийна погледна Кели, която кимна.
— Тя каза, че ще ми помогне, когато затворят Арло. Че може да издейства държавна помощ за мен и дъщеря ми, и жилище, без да плащам наем, за шест месеца.
— По същество госпожица Уайтулф ви предложи пари.
— Предполагам.
— И вие решихте да свидетелствате, след като ви предложиха тази сделка?
— Да.
— А преди това нямаше да свидетелствате?
— Не исках, не.
— Помните ли, когато господин Астър и аз дойдохме в дома на майка ви?
— Да.
— Помните ли, че ни казахте, че Арло никога не е проявявал насилие?
— Помня.
— Помните ли, че ни казахте, че той няма никакви оръжия?
Лийна преглътна.
— Арло ме помоли да ви кажа всичко така, ако се наложи да говоря по този въпрос, но не беше истината.
— Тогава сте ни излъгали?
— Да.
— Нямах представа. Винаги ли сте били толкова добра лъжкиня?
— Възразявам — троснато обяви Джеймс.
— Приема се.
Лили сложи ръце зад гърба си и излезе иззад катедрата.
— А сега, за четирите ви посещения в спешното отделение. Няма полицейски доклад за нито едно от тях, нали?
— Не, не съм се обаждала на полицията.