— И лекарите всеки път ви позволяваха да напуснете болницата, без да се обадят на полицията?
— Да.
— Знаете ли, че лекарите са задължени да съобщават на полицията, ако заподозрат домашно насилие?
— Не, не знаех.
— Но те не се обадиха на полицията, така ли?
— Не.
— Госпожо Уорд, вие обичате съпруга си, нали?
— Да.
— И той ви обича.
— Да, знам, че ме обича.
— Той ви е казал, че ако бъде осъден за това престъпление, вие ще получите доходна сделка за книга, нали така?
— Да.
— И ви е казал, че ще припише на вас всички пари, спечелени от книгата?
Лийна кимна и отговори:
— Да.
— И в допълнение към парите и жилището, които ще ви даде държавата, вие ще спечелите пари от книгата му, ако Арло бъде осъден, така ли е?
— Предполагам.
— Благодаря ви, госпожо Уорд. Нямам повече въпроси.
65.
Съдебното заседание свърши и Дилън, Мадлин и Лили последваха Арло до затворническите килии. Влязоха в странична стая и седнаха от двете страни на масата.
— Това бяха пълни глупости — заяви Дилън. — Няма начин Лийна да е променила решението си, защото може да получи жилище за шест месеца.
Арло повдигна рамене.
— Знам, че тя се страхува какво ще се случи, когато мен ме няма. Не я обвинявам, че иска да се погрижи за себе си и Ейми.
Дилън поклати глава.
— Не го вярвам. Не може да е само заради нещо толкова малко, ами ти какво ѝ каза за жестокия удар, който ѝ нанесе?
— Нищо.
— Арло, мога да проверя регистъра за посетители и телефонните ти разговори. Мога да разбера дали си говорил с нея. Лийна ти се е обадила, след като прокурорката е разговаряла с нея, нали?
Той наведе глава.
— Арло, отговори ми.
Арло кимна.
— Обади ми се в петък и каза, че госпожица Уайтулф е ходила при нея.
Дилън поклати глава. Гневът просто изригваше от него, наложи се да си поеме дъх и да се успокои, иначе щеше да се разкрещи.
— И ти си ѝ казал да свидетелства против теб, нали?
Арло кимна.
— Защо го направи, Арло? — попита Мадлин.
— Защото нещата вървяха добре. Казах ви, че н-н-не искам да ме освободят. Трябва да съм в затвора, за да напиша книгата.
— По дяволите, Арло! — извика Дилън. — Няма да отидеш в затвора! Ще бъдеш осъден на смърт и ще умреш. Колко пъти да ти го казвам?
— Опитваме се да спасим живота ти, Арло — намеси се Лили. — Не искаш ли да видиш как дъщеря ти пораства? Да бъдеш при семейството си в първия ѝ ден на училище, да я изпратиш на първата ѝ среща, да видиш как получава шофьорска книжка, как се омъжва… Не искаш ли това?
Арло преглътна и в очите му заблестяха сълзи.
— Ставам все по-болен, госпожице Ричи. Не знам колко дълго ще мога да продължа да функционирам нормално. Един ден ще бъда само голяма тежест за тях. По този начин мога да им дам онова, от което се н-н-нуждаят, и не е необходимо Ейми да порасне и да види как баща ѝ губи разсъдъка си. — Арло стана, преди някой от тях да успее да отговори, и извика: — Надзирател, готов съм да се върна в килията си.
66.
— Обвинението призовава Холи Фалоус на свидетелската скамейка.
Холи изглеждаше много крехка. Ръцете ѝ трепереха и не беше в състояние да погледне никого освен Кели. По лицата на съдебните заседатели беше изписано съчувствие, кръстосаните разпити на жертвите винаги криеха опасност. Една погрешна стъпка, и заседателите можеше мигновено да се обърнат срещу Дилън и Лили, за да защитят жертвата.
Кели започна да я разпитва и Холи млъкна няколко пъти, защото се задави. Едната пауза продължи цяла минута, докато бършеше сълзите си.
— Той беше добър човек — каза Холи, говорейки за Майкъл Търнър. — Помагаше на всеки, който се нуждае от помощ. Помагаше на хората през всяка свободна минута, която имаше. Веднъж пропусна футболен мач, защото съседът му се нуждаеше от помощ, за да изнесе едно дърво от двора си.
Кели се престори, че прелиства записките си, но Дилън знаеше, че тя само оставя съдебните заседатели да осмислят думите на Холи.
— Казахте, че не сте могли да видите нападателя.
Холи кимна.
— Да. Той имаше нещо черно на лицето си, нещо като кърпа, или може би маска. И не се приближи толкова много до мен, та да видя какво е.
— Накуцваше ли?
— Не знам. Видях го за секунда и после побягнах.
— Защитата повдигна въпроса, че той няма как да ви е настигнал за времето, което му е отнело да изскочи измежду дърветата, да хукне към вас, да убие Майкъл и после да ви подгони в каньона.
Холи се размърда неспокойно и избърса няколко сълзи.