Ейприл Фалоус умряла от задушаване с пушек и имаше изгаряния от трета степен по лицето и тялото. Черепът на единия младеж беше разбит и после гърлото му било прерязано, а другият починал от силен удар с тъп предмет по главата. Според съдебния лекар раните са съвместими с дебела дървена или алуминиева бейзболна бухалка.
Тримата бяха осакатени и разчленени след смъртта и телата им, или по-точно частите на телата им, били подредени по вулгарен начин, сякаш правят секс. Извършителят явно е изпитал удоволствие от убийствата и още по-голяма наслада от онова, което е направил, след като вече били мъртви.
Холи Фалоус оцеляла с тежки наранявания. Тя очевидно е побягнала и стигнала до скала в каньона Койот, откъдето скочила, приземила се дванайсет метра по-надолу и се претърколила по скалистия склон. Дилън си представи как е трябвало да избира между садиста и скока и му стана жал за нея.
Холи не могла да разпознае нападателя и не успяла да посочи Арло на снимка, казала, че било тъмно и не видяла нищо ясно. Тя беше сигурна, че той носил нещо на главата си и вероятно е увил лицето си с черна кърпа.
Единственото веществено доказателство, оставено от извършителя, бяха два фаса. Предполагаше се, че са негови, тъй като никоя от жертвите не пуши. Върху фасовете обаче нямало достатъчно слюнка за ДНК анализ.
Едно от най-странните неща в целия разказ беше как е арестуван Арло Уорд. Спрели го за превишена скорост на пет километра от каньона Койот и веднага си признал. Бил покрит с кръв и когато полицаите го попитали, отвърнал: „О, току-що убих четирима“.
Бухалката не била намерена, нито ловджийският нож, използван за разрязването на телата. Арло казал, че не помни къде са, но направил пълни самопризнания за всичко друго.
Писмените показания, написани собственоръчно и подписани от него, съдържаха ужасяващи подробности. Арло твърдеше, че срещнал случайно четиримата младежи на една бензиностанция, говорели със служителя, че отиват на къмпинг. Арло често ходел на мястото, където и те отивали, когато искал да е сам, затова познавал добре района. Фантазирал си да убие някого, откакто бил тийнейджър, но не му се удавала възможност. Наблизо нямало никой и младежите не били въоръжени, а луната била пурпурна, сякаш кървяла. И тогава Демонът дошъл при него и му казал, че ако не го направи, ще бъде унищожен.
Арло дебнал известно време и когато Холи Фалоус и гаджето ѝ Майкъл Търнър се отдалечили от палатките, за да се разходят, нападнал.
Уилям Пейдж бил в гората, за да се облекчи. Арло незабавно се нахвърлил върху Ейприл Фалоус, завързал я и я хвърлил в лагерния огън. Писъците ѝ накарали Уилям да се върне и докато се опитвал да измъкне Ейприл от огъня, получил първия удар по тила. Ударът го принудил да падне и да се гърчи „като настъпено насекомо“, написал Арло.
Половин час по-късно Холи и Майкъл се връщали към палатките, когато Майкъл стъпил върху капан за мечки, който Арло покрил с листа и клонки. Арло описваше как се смял, когато видял, че прасецът на Майкъл се разкъсал на две. Арло хукнал към тях от мрака, а Майкъл блъснал Холи настрана и ѝ изкрещял да бяга. Тя побягнала, а Арло разбил черепа на Майкъл. Арло изчислил, че е гонил Холи цели десет минути, преди да я настигне и тя да избере да скочи, вместо да се изправи пред него.
Помислих, че тя със сигурност е мъртва, беше написал Арло. Не можех да повярвам, че е оцеляла. Но сега е грозна, нали?
Дилън премина към докладите от аутопсиите и токсикологията. Те бяха само предварителни, тъй като пълният доклад за аутопсиите щеше да бъде готов чак след няколко седмици. Дилън пропусна секциите за външния и вътрешния преглед, секцията с лабораторните данни и секцията за събраните доказателства и премина направо към секцията с мненията. Аутопсиите бяха извършени от съдебния лекар на окръг Джаксън.
Накрая бяха прикрепени докладът за смъртта и смъртните актове и Дилън ги прегледа набързо, а после се върна на разказа на детектив Филипс и го прочете отново.
Сервираха му обяда, но вече не беше гладен.
7.
Дилън Астър влезе в малка странична стая в съдебната палата. Лили идваше тук два пъти в месеца, следобед, за да дари времето си на жертви на домашно насилие, които се нуждаеха от правни съвети. Тя и още двама адвокати, занимаващи се с домашно насилие, приемаха пострадали от целия окръг. Понякога имаше толкова много хора за двата часа, които съдът им отпусна за стаята, че се налагаше да връщат някои. Тогава Лили често казваше на жертвите да се срещнат навън пред джипа ѝ и понякога стояха там до късно през нощта. Тя никога не говореше за това, но проявяваше такава страст към работата, че Дилън се усъмни дали някой не я е наранил в миналото.