— Тогава мисля, че това е най-добрият избор. Лек, работи добре и има прилична възпираща сила с правилните боеприпаси. Ще направим бърза проверка за вас и после сте готова.
Холи протегна ръка и докосна оръжието, а после го взе в ръка. Почувства се по-сигурна още щом го усети в ръката си, но пистолетът я изпълни и с чувство за съжаление. Ако го имаше в онази нощ…
— Ще го купя. И патрони, моля — каза тя и го остави.
— Разбира се. Но първо, стреляли ли сте с такова нещо?
Холи поклати глава.
— Имаме стрелбище в мазето. Искате ли да попълним документите и после да ви заведа долу и да ви покажа едно друго? Ще трябва да се упражнявате много с пистолета, защото в случай на спешност няма да разсъждавате ясно и ще надделее инстинктът…
Холи отново докосна пистолета.
— Добре.
73.
— Защитата призовава детектив Ханк Филипс на свидетелското място.
Промяната в пледирането беше съобщена на съдебните заседатели и инструкциите към тях бяха коригирани. Съдията ги обясни половин час, преди да позволи на защитата да призове детектив Филипс.
Дилън проведе кръстосания разпит и през първите няколко минути успокои детектива с лесни въпроси, но в бърз ритъм, за чиито отговори Филипс не трябваше да се замисля. Дилън прилагаше тази тактика, за да раздразни свидетеля, докато стигне до същината на атаката си.
— Бих искал да насоча вниманието ви към нещо, детектив Филипс — каза Дилън. — Дадох ви полицейски доклад, който сте написали преди шест години. Познавате ли го?
— Да.
— Докладът е за убийствата на двама къмпингари, Марти и Каролайн Бенет, нали?
— Да.
— Разкажете ни за тяхната смърт.
Филипс се прокашля.
— Жертвите били на палатка край езерото Ейнджъл, в окръг Джаксън. Мястото обикновено представлява уединен район и наоколо нямало други хора. По някое време, още на първата им нощ там, извършителят ги нападнал. Палатката беше разкъсана, затова предполагаме, че я е срязал, за да влезе вътре. Първо е бил нападнат и убит Марти Бенет. Съпругата успяла да изскочи от палатката и да пробяга десетина метра, преди да бъде убита.
— С какво са били убити според съдебния лекар?
Филипс погледна съдебните заседатели и отново се прокашля.
— Удар по главата с тъп предмет.
— Тогава оръжието на убийствата може да е било, да речем, бейзболна бухалка?
— Възможно е, да.
— Всъщност съдебният лекар заявява, че бухалката е най-вероятното оръжие на убийствата, така ли е?
— В доклада си той пише, че нараняванията, които са причинили смъртта на господин и госпожа Бенет, са съвместими с използване на бейзболна бухалка, да. Но оръжието на убийствата не беше открито, за да потвърдим това.
— Какво се беше случило с телата, след като са били убити?
— Бяха осакатени и разчленени.
— Осакатени и разчленени и след това положени в пози, така ли?
— Да.
— В неприлични пози?
— Бих казал, да.
— Намерихте ли нож или мачете наблизо?
— Не.
Дилън вдигна снимки на труповете на Марти и Каролайн Бенет. Показа ги на Кели и после бавно мина покрай съдебните заседатели.
— Детектив, позите напомнят ли ви на нещо?
— На какво да ми напомнят?
— Напомнят ли ви на някои текущи случаи, по които работите?
Филипс не отговори веднага.
— Да. Те са сходни с позите в случая с господин Арло.
— Не само сходни. — Дилън взе голяма цветна снимка на Уилям Пейдж след смъртта му и цветна снимка на Марти Бенет след смъртта му и ги показа на съдебните заседатели. — Не само сходни, но и същите, не е ли така?
— Имаше някои разлики, които мисля, че…
— Съдебните заседатели гледат тези две снимки в момента, детектив. — Дилън обърна снимките към него. — Позите същите ли са, или не са?
Той погледна Кели, която седеше със скръстени на гърдите ръце и стиснати челюсти.
— Да, почти същите са.
— Вие и госпожица Уайтулф не сте оповестили детайлите на тези убийства на обществеността, нали, детектив?
— Възразявам. Няма връзка.
— Отхвърля се.
Ханк Филипс се изчерви и започна да се поти. Дилън застана пред него, толкова близо, че долови мириса на одеколона му за бръснене.
— Тогава мислехме…
— Не, детектив, не ме интересува какво сте мислили. Зададох ви въпрос. Оповестихте ли на обществеността детайлите на тези убийства?
Филипс погледна към съдебните заседатели и после пак Дилън.
— Не.
— И не ми дадохте докладите, нали?
— Не. След разследването решихме, че те нямат отношение към разглеждания случай и не са уместни.