Дилън пристъпи още една крачка по-близо до него.
— Съпруг и съпруга са убити с бейзболна бухалка, докато са на палатка в гората, осакатени след смъртта и после положени в пози, а вие не мислите, че е уместно аз или съдебните заседатели да знаем за това? Боже, много бих искал да знам какво тогава мислите за уместно?
— Възразявам.
— Оттеглям коментара си. Детектив, вие сте проверили местонахождението на моя клиент, връщайки се години назад, нали?
— Да.
— Къде е бил той преди шест години през юли?
Филипс преглътна.
— Тогава е живеел в Орегон, след като е последвал брат си там от Северна Дакота.
— И на коя дата са били убити семейство Бенет, детектив?
Мускулите на челюстта на Филипс се свиха и отпуснаха. Той стрелна очи към масата на обвинението и двамата с Кели се спогледаха.
— Преди шест години, на десети юли.
— Имате ли някакви доказателства, детектив, че Арло Уорд е бил в Невада по времето, когато са били убити семейство Бенет?
— Не, нямаме.
— Всъщност, когато сте го арестували, случаят ви е напомнил за убийствата на семейство Бенет, и вие сте проверили къде е бил Арло Уорд по това време, нали?
Филипс се колеба толкова дълго, че Дилън се приготви отново да зададе въпроса, но накрая отговори:
— Да, проверих.
— Как разбрахте, че Арло Уорд е бил в Орегон на десети юли в онази година?
Филипс се изкашля в шепата си и после каза:
— Получихме потвърждение от работодателя му, че той е бил на работа в онзи ден. Господин Арло Уорд е работел като касиер на непълен работен ден в магазин за стоки втора употреба. Освен това не открихме името му сред пътниците на нито един полет, автобус или в агенция за коли под наем, а той не е имал собствено превозно средство.
— Къде е бил Евън Уорд на десети юли в онази година, детектив? Успяхте ли най-после да стигнете до заключение?
Филипс мълча няколко секунди.
— Да, успяхме. Той е живеел тук по онова време. Брат му се е преместил няколко месеца по-късно.
Зрителите мигновено изразиха учудване — чу се кикот, „какво, по дяволите“ и „мамка му“… Наложи се съдията да предупреди всички да се успокоят или ще трябва да опразни залата.
— Оказва се, че Арло не може да е убил семейство Бенет, нали?
— Малко вероятно е.
— Идентично престъпление става по време, когато Арло Уорд не може да го е извършил, а вие решавате да скриете това от мен и съдебните заседатели. Направили сте всичко в името на осъдителна присъда, нали? Независимо дали Арло е виновен, или не.
— Възразявам!
— За малко не изпратихте на смърт невинен човек. Гади ми се от вас, детектив.
— Възразявам! — извикаха едновременно Кели и Джеймс.
Дилън отстъпи крачка назад от Филипс, без да откъсва очи от него.
— Приключих с този свидетел.
74.
Дилън крачеше напред-назад из кабинета си, а Лили седеше на дивана. Мадлин беше до нея и отговаряше на съобщения на телефона си. На бюрото се виждаха кутии с китайска храна за вкъщи.
Луната беше пълна тази вечер и осветяваше града с мъртвешки блясък. Дилън си помисли, че в кабинета му започва да мирише на пот от всичките нощи, в които стоя до късно на повреден климатик. Отвори прозореца и го лъхна топъл въздух.
— Трябва да изправим Арло на свидетелското място — каза той.
— Рисковано е, а и показанията на Филипс бяха опустошителни за техния казус. Достатъчни са за основателно съмнение.
— Съгласна съм — каза Мадлин, вдигайки глава от телефона си. — Това беше жесток удар за тях.
— За нас, адвокатите, вероятно, но може би не за съдебните заседатели. Особено след като съпругата на Арло дойде в съда да свидетелства и каза, че той я бие, защото е гаден насилник.
— В заключителната си пледоария ще трябва да им втълпиш, че той поема вината заради слава и пари.
— Разбира се, но защо съдебните заседатели да ми вярват? — Дилън поклати глава и продължи да крачи. — Трябва да го призовем да свидетелства. Те трябва да го видят какъв е всъщност, докато говори за убийствата.
Лили си пое дълбоко дъх.
— Опасно е, но може да има резултат.
Дилън сложи ръце на главата си, обърна се към прозореца и се втренчи в града навън.
— Тогава защо имам чувството, че това ще бъде погрешен ход?
— Каквото и да направим, все ми се струва погрешен ход. — Тя се поколеба. — Трябва да го атакуваме на свидетелското място. И да го атакуваме яко. Знам, че ти го харесваш, затова може да се дърпаш подсъзнателно и дори да не го знаеш. Най-добре е аз или Мадлин да го разпитаме.