— Не, Арло е по-близък с мен. Аз трябва да го разпитам. Той трябва да почувства предателството си, докато дава показания, да се ядоса и да избухне и да каже неща, които не иска да казва.
— Е, ще го оставя на теб — рече Лили и стана. — Едва си държа отворени очите… Отивам да си легна.
— И аз тръгвам — каза Мадлин и също стана. Тя стигна до вратата, спря и се обърна към Дилън. — Дилън? Каквото и да се случи, ти направи чудеса. Гордея се, че работя с теб.
Мадлин се усмихна меланхолично и излезе. Дилън отново се обърна към прозореца и се загледа в безлюдната съдебна палата. Фаровете на преминаваща кола осветиха статуята на Темида и после всичко пак потъна в мрак.
75.
Арло Уорд изглеждаше ужасѐн на свидетелското място, също като дете на събрание, което трябва да изнесе реч пред цялото училище. Той се опита да налее вода в пластмасова чаша и я разля, а след това се помъчи да я избърше с хартиени носни кърпички, но я разплиска още повече. Съдебният пристав дойде с руло домакински хартиени кърпи и почисти.
— Благодаря — каза Арло.
Приставът изсумтя.
— Арло, искам да се върнеш в нощта, когато избра точно тези жертви — спокойно каза Дилън.
— Добре.
— Кого забеляза първо?
— Ами, младата жена, Ейприл. Тя беше много хубава. Красота, която виждаш в списания. Затова тя беше първата. После забелязах Холи и двамата млади мъже.
— Как беше облечена Ейприл?
— Моля?
— Как беше облечена? Ти си ги наблюдавал известно време и си ги проследил нагоре по пътеката, затова питам как бяха облечени? Забелязах, че полицаите не са ти задали този въпрос.
— Тя беше облечена като за къмпинг. Не знам как да го обясня по-добре.
— С джинси?
— Да, джинси.
— Памучна риза?
— Мисля, че да.
— Почитаеми съдия, може ли да се приближа?
— Може.
Дилън взе една от големите цветни снимки, която Кели вече беше представила в съда, и на която дрехите на Ейприл Фалоус бяха съблечени и намерени смачкани на земята.
— Познати ли са ти, Арло?
Арло не отговори.
— Това са дрехите на Ейприл Фалоус. Моля, кажи на съдебните заседатели с какво беше облечена тя. — Дилън обърна снимката към съдебните заседатели и мина напред и назад близо до преградата, за да могат всички да я видят добре.
— Ейприл беше с къси панталони.
— Къси панталони. Да, точно така. И не джинсови, а брезентови.
— Да, забравих. Беше тъмно.
— А как беше облечена Холи Фалоус?
Арло мълча известно време.
— Не помня как бяха облечени. Бях по-загрижен к-к-как ще го направя.
— Имаш предвид как ще ги убиеш?
— Да.
— Нека поговорим за това. Казал си на полицията, че си държал Ейприл Фалоус в огъня, като си я натискал с ботуша си в гърба, така ли?
— Възразявам — обади се Кели. — Подвеждащ въпрос.
— Моля за разрешение да се отнасям към свидетеля като с враждебен.
— Разрешавам.
Дилън отново се обърна към Арло.
— Държал си я в огъня с ботуша си върху гърба ѝ, така ли?
— Да.
— Но по ботушите ти не са били открити изгаряния или следи от овъгляване?
Арло преглътна.
— Не, предполагам.
— По ръцете и краката ти не е имало следи от изгаряния в нощта, когато полицията те е прегледала, нали?
— Не.
Дилън застана пред Арло.
— Колко пъти замахна с бейзболната бухалка, за да разбиеш черепа на Уилям Пейдж?
— Ами, не знам. Размахвах я, докато той падна.
— Един път, два пъти?
— Вероятно два пъти.
— Арло, бих искал да видиш доклада на съдебния лекар. Не си го чел, нали?
— Не.
— Какво пише тук? Отбелязаният откъс?
Арло не отговори.
— Арло, моля те, кажи на съдебните заседатели какво пише.
Арло се прокашля.
— Пише, че Уилям Пейдж има най-малко четири наранявания в черепа от удари с тъп предмет, по всяка вероятност бейзболна бухалка.
— Четири значи. Тогава онзи, който го е убил, е замахнал четири пъти, за да го повали и да разбие черепа му. Би било доста трудно да разбиеш черепа на голям човек само с едно замахване на бухалка, нали?
Арло преглътна.
— Аз ги убих, господин Астър. Аз го направих. Само защото не си спомням подробностите, не означава нищо.
— Какъв беше цветът на косата на Ейприл Фалоус?
— Какво?
— Какъв цвят беше косата ѝ?
— Руса.
— Навсякъде ли руса?
— Да.
Дилън взе друга снимка. Кадър отблизо на лицето на Ейприл, където ясно се виждаха червените краища на косата ѝ и червен кичур в лявата страна.
— Не е цялата руса, нали?