— Д-д-да — сега Арло трепереше и лицето му беше пребледняло.
— Бихте ли превъртели записа до минута единайсет и двайсет и две секунди, моля?
Секретарката изпълни молбата на Дилън. От високоговорителите се чу гласът на Арло.
— Ще се погрижа за вас двете. Ейми никога няма да се тревожи за пари. Искам тя да учи в частно училище. Добро. Искам да ѝ дам всичко, което аз нямах, докато пораствах.
— Тя се нуждае от баща си, Арло.
— Баща ѝ ще си отиде така или иначе. Чувствам, че всичко ми се изплъзва, Лийна. Идва на в-в-вълни, но го чувствам. Няма дори да ме п-п-познаеш вече. Ще си отида. По-добре е така.
— Благодаря, може да спрете записа — каза Дилън и скръсти ръце на гърдите си, но не помръдна нито сантиметър от Арло. — Първата работа на мъжа е да се грижи за семейството си, нали? Ти ми го каза веднъж. Вярваш в тези думи, нали, Арло?
Арло кимна, без да каже нищо.
— Ти обичаш Лийна и Ейми и би направил всичко за тях, нали?
— Разбира се.
— Дори да поемеш вината за убийства, които не си извършил, ако това означава, че можеш да им помогнеш.
— Аз ги убих! — извика Арло със зачервено от гняв лице. — Аз го направих! Известен съм. Аз ги убих и с-с-сега всички искат да г-г-говорят с мен. Ще ми дадат п-п-пари само за да говоря с тях. — Очите му се напълниха със сълзи. — Аз съм добър баща! Не съм като боклука, който ме отгледа. Аз съм добър баща и бих направил всичко за дъщеря си. И направих и това. Аз ги убих! — Арло се разрида. Прегърби рамене и закри с ръка очите си. — М-м-моля те, Дилън. Моля те, не ми отнемай това. Само ще бъда в т-т-тежест за тях. Моля те. — Той погледна съдебните заседатели. — Моля ви, не ми отнемайте това.
Дилън го гледа известно време и после се обърна към съдебните заседатели. Очите на една от жените бяха пълни със сълзи.
— Ние не екзекутираме невинни хора, Арло — каза Дилън. — Колкото и много те да искат да бъдат екзекутирани.
77.
Кръстосаният разпит на Кели повтори всички подробности на самопризнанията на Арло и тя отново пусна видеозаписа, като през цялото време задаваше въпроси, а Арло отговаряше с удоволствие. Разпитът продължи няколко часа, но не представи нищо ново. Това беше само тактика Кели да принуди съдебните заседатели да гледат отново пълните самопризнания.
След това даде показания доктор Лейтън Симънс. Той каза на съдебните заседатели точно това, което Дилън се надяваше — Арло Уорд прави всичко това заради вниманието и по всяка вероятност не е убил никого. Кели го атакува за факта, че не може да знае какво мисли Арло, и завърши с въпроса:
— Заблуждавал ли ви е някога пациент?
— Да. Всички психиатри са били заблуждавани.
— Всъщност, когато сте били в съвета на психиатрично заведение за душевно болни престъпници, вие сте одобрили освобождаването на мъж на име Иън Рупърт Бел, нали така?
— Да.
— Имам тук доклада ви за освобождаването, където заявявате, че той е готов да се реинтегрира в обществото и се е реформирал, цитирам, „доколкото всеки пациент тук може да се реформира“.
— Разбирам какво правите, но в онзи случай…
— Казали ли сте това, или не, докторе?
Лейтън Симънс въздъхна, опитвайки се да сдържи раздразнението, което явно изпитваше.
— Да.
— И след освобождаването си Иън Рупърт Бел е бил примерен гражданин… да видим… двайсет и един дена, така ли е?
Доктор Симънс се поколеба.
— Да.
— Какво се случи на двайсет и втория ден, докторе?
— Вие представяте въпроса така, сякаш психиатрията е точна наука като математиката. Човешкият ум е необятно…
— Ще ви попитам още веднъж, защото вие очевидно не искате да отговорите на въпроса ми. Какво се случи на двайсет и втория ден след освобождаването му?
Лейтън Симънс преглътна и погледна Дилън.
— Той уби съпругата си.
— Еха! Реформиран, доколкото всеки може да бъде. Питам се колко други съпруги са мъртви, защото вие сте мислели, че пациентите са се реформирали?
— Възразявам — обади се Лили.
— Приема се.
— Добре, приключих с този свидетел, почитаеми съдия.
— Свободен сте, доктор Симънс — каза съдия Хамилтън. — Защитата може да призове следващия си свидетел.
Дилън стана, погледна Арло и после съдебните заседатели и рече:
— Защитата приключи със свидетелите.
— Някакви опровергаващи свидетели от страна на обвинението?
— Не, уважаеми съдия.
Хамилтън почука няколко пъти с писалката си по масата и каза:
— Мисля, че имаме достатъчно време, за да започнем със заключителните пледоарии на обвинението, ако желаете да пристъпите към тях, госпожице Уайтулф. Или ако предпочитате, може да изчакаме до утре?