Хаген поклати глава.
— Но нормално ли е да се прави чудовище от камъни в дом за възрастни? — попита той и погледна към Санлан.
— Точно това никога не съм виждала, но не е необичайно пациентите да се занимават с различни форми на ръчна работа — ако искат. Разговарях с един от болногледачите там именно за заниманията им през свободното време и това не присъстваше особено много сред тях.
— Тогава откъде се появи идеята за чудовището от камъни? — попита Пиа Ньоклеби.
Бярне се прокашля и погледна Санлан.
— Даниел Нилсен имаше нещо подобно на масата в хола си, когато го посетихме в дома му по-рано днес, но не обърнах внимание дали имаше резки по него. А не мисля, че той ще е толкова глупав, че да остави оръжието си на масата в хола си, което, между другото, стоеше до руло тоалетна хартия.
— Може би той е един от онези хора, които се запалват от такова нещо — предложи Хаген.
— Които се запалват? — попита Санлан.
— Човекът живее сам. Оръжието от убийството. Тоалетна хартия.
Санлан изглеждаше така, сякаш не разбираше какво имаше предвид той. Хаген отчаяно въздъхна.
— Може би е гледал оръжието си, бил е развълнуван да преживее отново цялата гадост и се е нуждаел от нещо, с което след това да премахне калта от себе си — обясни.
— Исках само да видя дали ще се осмелиш да го кажеш направо — каза Санлан с дразнеща усмивка.
— Може да е било каменното чудовище на малкото момче — предложи Бярне. — Според баща му момчето е ходело на работа с него доста често. Бил е популярен гост. Може би е направил много каменни чудовища в училище и това е било подарък. Децата обичат да подаряват неща, които са направили сами. Ерна Педерсен може да е получила едно от него, нещо, което отново може да означава, че убийството не е било непременно толкова добре планирано. Това сочи и употребата на Библията. Ерна Педерсен винаги я е държала на нощното си шкафче.
Бярне усети, че му става топло.
— Значи сте на мнение, че извършителят е използвал каквото му е попаднало там и тогава? — попита Йерстад.
Бярне кимна.
За няколко секунди в залата настъпи тишина.
— Това е добра теория — каза Йерстад след малко.
— Има и още нещо по отношение на Нилсен — Бярне обясни накратко за обиколката на Нилсен и Сюнд в Холменколен по-рано същия ден.
— И сте сигурен, че Уле Кристиан Сюнд е карал колата на Перниле Турбьорнсен? — попита Ньоклеби.
— Напълно — кимна Бярне.
— Но не знаете какво е станало с тях или какво са правили там?
— Не. Но има нещо съмнително около Даниел Нилсен, убеден съм в това. Вече го хванах в една лъжа. Никога не е ходил и не е тренирал във фитнес залата на Свайн, както каза тази сутрин. Обадих се и проверих.
— Какъв идиот — каза Хаген.
— Да, но точно това е — каза Бярне. — На мен ми се струва сякаш това е благородна лъжа. Не е искал да каже къде всъщност е бил и какво е правил. Затова просто каза първото и най-уместно, което му хрумна.
— В такъв случай той не е някой изпечен престъпник — заяви Ньоклеби. — Лъже за нещо, което лесно можем да докажем.
— Не — отвърна Бярне.
Но именно това, което Ньоклеби каза, го разтревожи. Само абсолютен аматьор се разкрива по този начин. Това не бяха действия на човек, който беше забил куки за плетене в очите на възрастна жена. Прекалено беше сурово и брутално. Обаче нещо се случваше сред медицинските работници в клиниката, а той не знаеше какво е и как да го разгадае, и дали изобщо имаше нещо общо със смъртта на Ерна Педерсен.
— Имаме ли нещо друго? — попита Йерстад.
Никой не взе думата.
— Добре — каза Йерстад и се изправи. — Какво мислиш, Пиа — апартаментът на Нилсен първо, а след това клиниката?
Пиа Ньоклеби кимна.
32
Когато Хенинг слезе от скамейката, бедрата го боляха. Краката му бяха схванати и той леко ги разтърси, за да си възвърне нормалното кръвообращение.
Спря на входа и започна да съзерцава Адил и приятеля му, които бяха седнали на земята. Не разговаряха помежду си, а само наблюдаваха останалите, които играеха футбол върху меката настилка.
Хенинг се обърна и видя бащата на момчето, мъжът, когото беше срещнал зад Грюнереме в неделя вечерта, мъжът, който толкова бързаше да се прибере у дома при сина си. Първият, който беше забелязал, че нещо не беше наред с Ерна Педерсен.
Хенинг се приведе напред, тръгна между скамейките край оградата и се приближи към момчетата внимателно.
— Здравейте, момчета — поздрави той. Само момчето със светлия перчем се обърна към него. Хенинг се усмихна, докато се приближаваше с една крачка.