— И ти ли си фен на „Юнайтед“? — попита той Адил и посочи една лепенка на Уейн Руни върху предната част на раницата му. Името на клуба накара Адил бързо да вдигне поглед към Хенинг.
— Руни ли е любимият ти футболист, или?
Отне му няколко секунди, след това той кимна.
— И на мен той ми е любимият. Но сега много харесвам всички играчи в „Ман Ю“.
Хенинг се усмихна, видя съвсем мъничка бръчица в ъгълчето на устата на Адил.
— Момчета, поседях и погледах тренировките ви. Имате ли желание да научите някои трикове?
Момчето със светлата коса седеше на земята неподвижно. Адил го погледна с по-буден поглед.
— Хайде, ставайте.
Адил се колебаеше.
— Опитайте пак — повтори Хенинг. — Обещавам, че ще проработи.
Той протегна ръка, сякаш за да помогне на Адил да стане, но момчето не я пое. Вместо това погледна към своя приятел, преди самият той на свой ред да стане.
— Имаш ли топка в готината си чанта, или?
Адил дръпна връзките с бавни движения и извади топка. Хенинг се усмихна.
— Топка на „Ман Ю“. Господи — възкликна и разгледа топката, декорирана със снимки в лице на играчите. Той я докосна. Малко въздух. Но това нямаше да помогне.
— Гледайте сега тук — каза и постави топката на земята. — Виждате ли онази стена там?
Посочи към високата един метър стена в ъгъла на футболното игрище, в посока към детска градина „Сайлдюкен”. Внимаваше да не поглежда другото момче.
— Най-добрият начин да тренираш размяна на пасове е да риташ топката в стената. Така имаш съотборник, който никога не се движи. Вижте тук.
Хенинг ритна топката към стената, пасът беше силен. Топката се търколи по изкуствената трева, удари стената и се върна обратно.
— А когато топката дойде, леко си опъваш крака, за да убиеш скоростта й. Кракът ти не трябва да е неподвижен, защото така топката само ще отскочи наново. Тогава е по-трудно да получиш контрол над нея. Разбирате ли?
Хенинг отново направи абсолютно същото, спря топката, стъпи върху нея.
— А сега ти опитай.
Адил все още се колебаеше малко. Той се засили с една крачка, ритна топката, но след това трябваше да се премести леко настрани, за да я спре. Тя отскочи от крака му, точно както преди. Погледна Хенинг.
— Окей, не е толкова зле. Но ето, виждаш какво се случва, ако не подадеш правилно на съотборника си, нали? Тогава той трябва да се премести малко встрани и става по-трудно да имаш контрол върху топката. Пробвай пак. И запомни, кракът ти трябва да отслаби скоростта на топката, не да я спре. Кракът ти не е стена. Хайде, опитай още веднъж.
Адил приготви топката на земята, ритна я, тя удари стената и този път не беше необходимо той да се премества. Освен това се опита да протегне крака си. Резултатът беше същият, топката отскочи от крака му.
— Вместо това като начало опитай така, че да усетиш как се държи топката. Опитай да клатушкаш крака си, остави го свободен и отпуснат, когато топката дойде към теб.
Хенинг показа още веднъж, преди да дойде ред на Адил.
Този път топката не отскочи толкова много от крака му.
— Браво! — извика Хенинг малко по-силно от планираното. — Супер! А сега повтори абсолютно същото. И отпусни крака още малко.
Адил отново ритна топката към стената. Протегна крака си и отне от скоростта на топката, така че тя леко дойде към крака му.
Хенинг не каза нищо, чакаше Адил да го погледне.
— Толкова добре не вярвам и Уейн Руни да го направи.
Адил се усмихна за кратко.
— А сега остава само да направиш точно същото отново и отново, докато не се научиш да го правиш и с вързани очи.
Адил се усмихна. Хенинг отиде при него и леко му разроши косата.
— Добра работа!
Адил не каза нищо, но този път погледна подобаващо Хенинг. Мъжът отново вдигна глава и се загледа към момчето със светлата коса.
— Ами ти? Искаш ли да опиташ и ти, или не?
33
Хенинг им показа не само подавания към стената, но също и най-доброто, което един футболист можеше да тренира, ако иска да придобие добра техника. Да задържа топката във въздуха и с двата крака, а не само с по-развития. Освен това им показа малко елементарна техника за вътрешни пасове, отново и с двата крака. Стояха в триъгълник и си подаваха топката помежду си. И Хенинг виждаше, че възприемаха това, което им обясняваше.
Издържаха може би един час, когато Хенинг заяви, че е толкова изморен, че трябва да поседне за малко. Адил и приятелят му направиха същото, по челата им се стичаше пот.
— Вашият треньор не прави ли с вас такива неща? — попита Хенинг.