които окрили на подвиг и света
любов към родний край им възвиси душите —
които вписаха во книгата на дните,
е денят на славата, и свойте имена —
да ги запази тя на вечни времена!
Наздраве, ратници за слава и свобода —
за първия от тях — за нашия Войвода!“
И гръмнаха отвред: „Наздраве! Да живей!“
„Пия наздравица… О, нека вечно грей
в свободни дни това, и в робство що е гряло
в душите бащини — на щастие начало:
духът на волност, дух на пориви свети!
Пия за нашите и майки и бащи!
Юнаци раждали на робството в тъмата —
те няма да родят рами и в свободата!“
И гръмнаха отвред: „Наздраве! Да живей!“
А щом да тресне вик и буйно закънтей,
пронесен надалеч там горе от чердака,
събрания народ, кой знай какво да чака
на двора, емне го — и дълго след това
не млъква: „Да живей!“ — и с трясък и мълва
през двори из града повтаря се и носи.
И пак подхвана реч поета къдрокоси,
и мигом тишина и близо и далеч
настана: угоди с наздравната си реч
на всички, и дори на самия Войвода,
и нему тя дойде по сърце и угода,
макар… и кивна му усмихнат той с глава.
"Другари! Прости са великите слова,
с които истини в света живота ражда;
сърцето свят завет в таквиз слова обажда,
възторг и свят завет най-свиден на света.
Стъкмена е в таквиз слова и песента,
която ще запей, когато заминава
дружината на бой за подвизи и слава:
"Към нази цял народ обърнал е очи!
През гръм на пушките отвсякъде ечи
един и общи вик: на смърт или свобода!
Юнаци отборни в бой води млад Войвода.
Словата с подвизи ний днес ще осветим.
На бой! Последен бой! И ний ще победим!
Един е общий вик: на смърт или свобода!
Юнаци отборни в бой води млад Войвода.
Живота е живот за онзи, който знай
свободен да умре за родния си край,
слял своя с общий вик: на смърт или свобода!
Юнаци отборни в бой води млад Войвода.
От днеска се за нас започва пак живот.
От хора и раби днес ставаме народ,
с един и общи вик: на смърт или свобода!
Юнаци отборни в бой води млад Войвода.
Горд пред юнаците развява се байрак!
И горди с него са юнака до юнак —
чуй общия им вик: на смърт или свобода!
Юнаци отборни в бой води млад Войвода.
Върви до брата брат и до бащата син.
Заместят хиляди в бой падналий един —
чуй гордия им вик: на смърт или свобода!
Юнаци отборни в бой води млад Войвода.
Разцепи въздуха отново: „Да живей!“ —
и не замръкна той за дълго там. А ей
отвън се други ек и друга врява дигна,
и в двора втурна се навалица: пристигна
дружина конници пред пътните врата —
приготвена за път, според заповедта
войводска, заповед, зарад която взета
бе воля, както той го искаше в съвета…
Разтуря се за миг трапезата. И сам
пръв стана най-напред Войводата, едвам
дотраял ядене, съвет и разговори
да свършат — сабите по стълби и през двори
претракаха. Навън се урна шумно пак
тълпата — младите юнаци под байрак
там, дето дълъг ред се стройно наредиха,
и дето път едвам насила си пробиха
през двори гостите с Войводата напред.
На кон се метна той и гордо стройний ред
поведе, начело излязъл пред байрака —
до коня пърха кон и до юнак юнака
изстъпя, както се во стари песни пей,
и гордо се пред тях байрак юнашки вей,
ту се нататък скрий, ту мерне се и метне
наново; и тълпи и пъстри и безчетни
се стичат: урнати от всичките страни,
като реки в море — вълни върху вълни,
бог знае откъде подзети. Ей стълпени
сгъстиха редове юнаците, възпрени
неволно — че напред запречиха им ход.
Там беше, край града, излязъл цял народ,
и без глашатаи известен за похода
на млади воини с юначния Войвода
начело — както бе завчерашний съвет
решил: да идат те и да обредят навред,
където вече е свобода прогласено,
и там, където е все още нерешено,
на нерешителни духът да ободрят,
къде, какво и как сами да настанят…
Там и свещеници в служебни патрахили,
начело с поп Матей, се бяха наредили
и градски първенци с загрижени лица,
и от училища насбраните деца,
от две страни надлъж край пътя настанени
на ред, с цветя в ръце, и с празнични премени
мъже, жени, моми — и казал би човек,
че всичко живо тук, от близо и далек,
се беше струпало, и кой знай дали дома
е някой устоял… освен тъй някой хрома
старица бабичка, която и дори
да се превърне свят, да пламне и гори
и дом, не би могла от място да се мръдне.