И пролетната нощ като че бави ход
и нещо чака. Ей народа се разижда
на групи, тук-таме по улици се вижда
как спрени нещо си разправят; буйна реч
се чуе — песни се разнасят, и далеч
детински крясъци избухват и перперкат
задълго в въздуха. Понякога се меркат
юнаци татъка чевръсти и през път
преминат… Тишина вечерна. И звучат
най-малък шум и ек тъй ясно в тишината,
и тъй е въздуха изведрен, в небесата
и долу в сенките на Каменград — човек
би казал, че в стъкло се удря всякой ек
и шум, и затова тъй ясно те звучаха.
След поп Матей там, приведени, вървяха
Белина с своята къщовница, Кира,
тъй както всички я по Среднята гора
зовяха, всички тез, които са за нещо
при нея идвали, и как тя пипа вещо
познали. Идваха при нея за съвет —
било от болести, било за нещо гнет,
що на душата им ни ден, ни нощ, не дава
мир… Не един дори на нея поверява
най-скрити тайни, туй, от свои що се тай —
Белиница и знай и всякога колай
ще найде на дошлий какво и как да каже,
и рани на душа и по снага намаже,
со сладки приказки и подсладен мехлем; —
цереше всякакви неволи и верем,
и всички бяха тъй от нея предоволни,
и здрави, както и оздравелите болни.
Това го имаше от свойта баба тя,
а и Белина сам отсетне по света
де що се знаеше, че има нещо книги
за тия работи, домъкна — че с талиги,
с товари, с кошници отвсъде дар по дар
принасяха — и лек бе неговий товар
в живота, с помощта на женската печала…
Пред портите сега Кира се беше спряла,
и на мъжа си там и Ралка, татък с пръст
показваше, лице току все околвръст
обръщайки, Младен, където бе и Вела:
„Вий само гледайте какъв е ръст извела,
как стъпа и глава нагоре как държи —
и той. Един на друг приличат си, кажи,
що казуват: един за другиго родени —
един от другиго да бъдат разделени!
Тъй казуват за туй и сам Мартин Зедек:
не трябва прилика да дири человек,
а разлика, кога късметя се избира —
не ръб до ръб! — че тъй не влиза, а допира,
то трябва вдлъбнато!“
„Това Мартин Зедек
го казва! Ха-ха, ръб до вдлъбнато — демек —
и тикна в пръсти пръст Белина, — тъй се ръби
такова…“ — и засмян той процеди през зъби
зла дума бързешком, и в къщи се прибра.
А тя, съгледала, че Ралка не разбра
какво подметна той, отново си подхвана:
„Ний друго сме. На, ей и вие сте с Ивана…
А виж ги: гледай го, върви изпънат, прав,
а като ходът му е и самия нрав
и прек и упорит — такъва и на нея:
и то уж женско, а одрало поп Матея —
во теглила роден да ражда за тегло…“
„Тъй! — тук обади се и Ралка: — На чело
личи им ясно там дамгата на късметя.“
„Нали? Дано не е… Дано не я сполетя —
но тая бенка там над веждата… и знай
и казва се: то ней е къс отсечен край,
и няма да умре от своя смърт, горката.
Ех, то на господа е всичкото в ръката —
дано… Бял къдърец където се е свил
над челото му, то, и той не е избил
тъй току — чака го и него зла тегоба:
на тъй белязани не из се знае гроба…“
И дълго тамо се съседките така
разправяха, и уж бе турила ръка
на портна дръжка там Белиница отдавно,
а все не влизаше — и реч по реч се бавно
изниско нижеха и бозна докога
се биха низали. Но ето на прага
изскочи изведнъж слугинчето, Белина
което схока, ней да каже, че изстина
ястето, дето го не беше още тя
ни топлила — и те, съседките, речта
не свършили, дома набързо се прибраха.
Цял град се бе прибрал. Ей вече изгасняха
свещи. Светулкаше над тихналия град
фенера само, там на тъмния сахат
като видение възправен неприветно.
А ето го за миг и той високо светна,
сви пламък, замижа, избухна ясно пак
и скри се, изгасен. Мъдрителя во мрак
остана, изгасил на кулата фенера,
и в мрачината, сам, той дълго поглед вперя
нататък, вън града, в жеравения плам
по пепелищата, които сам и там
все още тлееха далеко по окопи —
като че някакви чудовища из ропи
подземни втренчаха през мрака там очи
зловещо греещи без блясък, без лучи.
Песен шеста
ОТВЪН ГРАДА
Приготвена защита. — Три парки на съдбата. — Кошмар. — Младен и Влаха. — На засада. — Врагът настъпва. — Първа среща. — Съвет на Висок: Младен, Сокола и Хъшлака. — Боят по трите първи позиции. — Врагът отново настъпва. — Надвечер. — На Спасовден. — Дивисил и Беламоре. — Чер-Чемер. — Истини с бял косъм. — Творец народ. — За предтеча и твореца. — От погребението на Вита. — Как говори чешмата на мегданя.