Зората подрани. Настана шести ден.
От три дни вееше горняка пак студен
и с облаци покрит се мръщеше Балкана,
изпращайки с тътнеж към пролетта закана —
че на земята тя тъй много обеща
и даде, и сгъсти замислено листа
в блян на обилие за лятото да чака.
В градът между това претегляше се всяка
минута — работа с нечута бързина
вървеше нощ и ден, по свят и мрачина,
и всякой, що да е за работа пригоден,
труд не пожали, пред олтаря всенароден
принесе своя труд, спокойствие и сън.
В пет дни се Каменград тъй укрепи, отвън
и вътре, и така приготви за защита,
че всякой видел би в туй залог за честита
борба и още по-честит в борбата край:
тъй който почва, той, не иска реч, ще знай
не само туй, що е започнал да изкара!
На думи смятано, прекъсвано, и с вяра,
след дълги размисли, подлавяно все пак —
сега, като че ли по даден някой знак
вълшебен, образ взе определен и чуден,
и в дело въплатен бе мисления труден,
неизпълним почти от плановете план;
като монистен скъп и угледен гердан
около шията моминска, се извиха
окопи дълъг низ по хълми и обвиха
градът — оттук един, оттатък двоен ред,
дори и троен, тук изпъкваха напред
извити табии, люнети и редути,
с прикрития надлъж, вдълбани и издути,
на север и на юг, на изток, и далеч
пред тях и на Висок, и горе на Просеч,
на Каменец — и чак на връх Свети Никола…
Изкуството си тук показа пан Вриола,
поляка инженер от Плъдин, посветен
во делото от сам Сокола — онзи ден
дохаждал в Каменград и сам да наблюдава
как планът му се тук на дело изпълнява.
Макар че се Младен опре из най-напред
против причудите на желтий „шанцовед“
(самичък както се зовеше пан Вриола),
но сетне измени самичък свойта воля,
видял, че тъй ще е подкрепа за духът
на ратниците, че навсъде из градът
за тия табии е само разговора,
че всички смятат тях голямата опора
за сигурен успех на делото, — и той
пристана, и дори сам дял приложи свой
по-скоро пан Вриол да си изпълни плана.
Кой знай, Войводата да беше тука, с пана
какво би станало и с неговия план,
сега обаче, вещ на книга начертан,
растеше бързо той и в дело величаво,
изпод мотиката и мишцата корава
на изпраксените работници безчет…
Между това в градът, което по-напред,
от месеци насам, вървеше скрито, бавно,
с стократна бързина сега потръгна явно —
и трупаше се то от ударни ръце,
през пролетната нощ на клони цветовце,
тъй както трупат се невидени, несетно:
по къщи виеха фишеци, и несметно
куршуми лееха ковачници цял ред,
и фурни хвърляха изпечен пексимет,
по равни дворища на угледни грамади —
като купни подир коситба по ливади.
Не би се в Каменград нашли през тия дни
без работа ръце дори нито едни,
и всичко ставаше поред и разпореда,
под денонощната и бодрата нагледа
на самия Младен, на пъргавий Хъшлак
и Дивисил, а след тях на цял рояк
и други — от Тумбал, та чак от Станча Кола,
поставен тержуман при желтий пан Вриола,
разбиращ мовата на шанцоведий пан
и тержуманещ я на наш език разбран.
Не спеше и врагът, известен още с време
какво се в Каменград крои; и да не вземе
сам мерки против туй, бог знае то каква
бе сметка — знаеше той също и това,
каквото в Каменград през тия дни се върши,
и дебнещ може би на дело да се свърши —
развързва делото ръцете! Че това
ще е причината, в народа бе мълва —
мълвата докато наяве правда стана.
От вестници, дошли нарочно, най-напред
узна се, а подир и бягащи отвред
наоколо села донасяха все също —
че сила иде тук безчетна и могъща,
че и с железници войски се влачат чак
от Анадола — рат за седемте района,
де знамето се вей и цепят небосклона
юнашки викове: „Свобода!“ Тъмна рат
войски настъпваше напреко в Каменград,
настървена за кръв и грозна и зловеща —
и знаеше го той, и готвеше им среща…
Преди до Каменград да беше и дошел,
там знаеше се веч каква е рат повел
Хафъз паша — познат изпраскан кръвопия,
кален в жестокости, от кръвна разправия
несепван. Жива твар от неговия меч
не е убягвала. Скъп на човешка реч,
на безчовещини тъй щедър! И едва ли,
онез, що бяха го за Каменград избрали,
нашли би по-добър служител на смъртта —
бе погледа му смърт, усмивка на уста —
смърт; и дъхът му — смърт… Чудовище, родено
далеч в аравските пустини и кърмено
с отровни злаци на тропическия пек.
Хиена в облекло и облик на човек.
Хиената на път сдружиха два чакала: