С далекоглед в ръка, застанал най-отпред
Младен следеше. Ей колони две извиха
зад хълма. Спряха се. Сделиха се. И лихо
смахмузили коне, излязоха пред тях
ред тъмен конници — и облаци от прах
се отподире им извиха. Разделиха
сега те редове на две крила — и тихо
поеха припора… От тях се отдели
пръв ред, по валога надолу превали
насам… ей спущат се. И идат те напреко
към тях, към тия, що следяха отдалеко
там из засадата. Последний вече ред
заобикалят те — на дълъг ред извит
насам, като змия; и тук и там преблясват
оръжия; — ей там към шубраците; влязват
в клисурата — насам, напред и все напред…
То бе от първата колона първий ред,
от пътеводинци по скритен път поведен
направо през Просеч…
И запъхтян и бледен
тук пред Младена се изправи с първа вест
гонец: — „От призори към Петловец и Брест
валят. Изпрати ме тук с тая вест Сокола…“
„А друго?“ — „Повече към Петловец… през дола…“
Тоз не дорекъл ощ, ей друг — и отдалеч,
току отседна кон: — „На Трите чуки веч
се почна. С тая вест ме пратиха. Хъшлака
ме прати! И от вас, той с ваша вест ме чака.“
„На, вестите пред вас — и долу им с ръка
посочи там Младен. — А при това така
да кажете на тез, които… нищо няма
да кажете! Така. Вий можете и двама
тук да останете.“
И мълком даде знак —
и с Влаха заедно през гъстий храсталак
нататък бързо те извиха се и искриха.
След тях и другите избързаха. И тиха
настана глушина. Като че живина
да няма никъде. Тъй от една стена
до друга нишките си паяка обтегне,
сплете си мрежата на тях — а сам отбегне
и отстрани се там, свит, бодро притаи
и бди: гмежта мухи, той вижда, се рои
и взира се, лови бръмтежа им крилати,
и чака мрежата кога ще се разклати,
да литне.
Глушина. Дори не трепва листо,
нито се сепва звук. И в утренния чист
и ведър въздух там отдолу из прохода
се тътен само счуй понякога, от хода
далечен… Глъхна в миг, и ето пак чевръст
зачу се — мярна се над храсталака гъст
фес, други, трети, — там оръжие проблясна,
и, сред засадата, по завалната тясна
поляна, пръв низам на бял се кон яви,
огледа, вслуша се — а вече се изви
след него цяла гмеж и други — разредени,
сгъстиха редове и спряха. Запенени
запърхаха коне, препридайки уши
тревожно…
Трясна гръм, разля се, оглуши
и сепна пустошта… И глуха и безмълвна
гората, изведнъж тъй ненадейно блъвна
куршуми, огън, дим и трясък срещу тях,
че те от ужасът на първия уплах
се вцепениха там, и залпът им се стори
не залп — а сякаше земята се разтвори
и с трясък върху тях изригна плам и дим…
И пак… И рукнаха те в бяг неудържим,
смахмузили коне, кой де и както свари,
един през другиго, един за друг немари.
И а ад клисурата превърна се за миг.
Шум, конско цвилене, гърмежи, рев и вик…
С куршум пронизан, тук кон предница отмята
и възнак грохва се, премазал на земята
зашеметения ездач; а там, в ръка
издигнал сабя, друг преви се и така
от повилнелий кон преметна се гаврътнат
и сгромоли се, сам на сабята натъкнат…
Ей татък, през димът едвам съзрени, куп
до купът и коне и хора — мъртъв труп
затиска живия, жив мъртвия прегръща
отвъд, и на смъртта во ужасът извъща
очи; но нов куршум го тамо сполети
и той на мястото замай се, завърти
и люпне се… Валят, преварят се куршуми —
там нейде рев се чуй, там неразбрани думи
се емват, глъхнейки отново пак в шумът…
Ударили назад, едни по тесний път,
а други тъй насвос, където ги влечаха
конете — пръснати, и скупом — те летяха,
но там, зад шубраци на ридът настанен,
с юнаците си тях причакваше Младен,
безмълвен досега на своята засада.
Като ловци кога причакват плахо стадо
от хайката далеч подгонени сърни,
и тъкмо на изход из горски теснини —
нечакано гърмеж и пламък ги присрещне:
град от куршуми тъй таме от рида срещний
сега изсипа се отново върху тях.
Но тъй полетяли, от първий още страх
в несвяс, не знаещи отде върху им идат
куршумите — все пак те бягаха към ридът,
додето втори залп ги сблъска и размята
и смете — и пося там с трупове земята.
Дори заврените в гъстежа тук-таме,
намери ги и тях куршума. Насаме
ей татъка ездач, на вихрен кон понесен,
изви се, завъртя и литна в бяг несвесен —
отворен е изход оттам и може би
да би се отървал! — но изведнъж отби
подплашения кон и, грива дългокоса
отметнал, предница изправи и халоса