що бе в душата му от вчера мисълта
заседнала; но той прибърза, преди тя
отново да избий, насила да я сдави:
— „Не вярвам тъй да е… Не ще да обезслави
той свойто име тъй — това не е юнак
на думи само… Ний не трябва тука пак —
сега са други дни — миналото да ровим
и не за работа с подкачки да си тровим
душата. Знайте вий, той мъртъв или жив,
тук ще се върне пак! Езика си бъбрив
ти спри и в радостта от днешната победа
раздор не внасяй — че не знайш каква увреда
между борците би излязло от това.
Реч необмислена изплаща се с глава!
Недей забравя туй. И тук да си остане
това, що каза ти… Ний губим време, сбрани
тук. Всякой мястото, което е сега
заел, ще го държи докрай. И чак кога
се види надделен и за назад принуден
да се оттегля — той в отстъпвание муден
да е, до вторите окопи, — а така
и после… Винаги да има подръка
един ли, двама ли, с които да явява
на нас, на другите. И чак когато вече спрем
там ний на третите окопи — ще дадем
най-важния отпор. Тогава, подкрепени
и от юнаците в градът, за настъплене
изгодно е: врагът когато изнурен
от нападения ще бъде… Вярвам, с мен
да сте съгласни вий… Това бе план в съвета —
сега е заповед!“
Но вихром през полето
летеше, яхнал кон, що му е сила, Влах,
отгоре, и едвам да го запре пред тях
съвлада, буйний кон, потънал в пот и пяна:
„Валят! И на Просеч пак боя се подхвана!“
И без да чакат те за повече слова,
кой както свари кон долавя, прязглава
готов да полети… А ето че напреко
през нивите лети и друг, и отдалеко
крещи… Ей трети се задава… Но ги тях
те и не чакаха — вестта на потний Влах
им стигаше. Една-две думи на раздяла —
и се понесоха нататък през превала,
по своя знаен път на четири страни.
А боя беше се започнал. В далнини,
като през облаци, затътнаха гърмежи —
прекъсваха и пак… Отнякъде прореже
и остро пропищи през въздуха на юг
гранат — дълго се проточи острий звук
и бозна де завей, чут първи път тъдява
такъв и в небеса тъй бързо да минава.
И друг и трети пак… Буботи и ехти
на север там далеч, зад тъмни висоти,
на изток и на юг, през хълми и равнини —
като кола кога през улицата мине
и свий зад ъгъла по острий калдъръм,
кой знае накъде, а тътен тъп и гръм
се провлече далеч подире й. Далеко
зад хълми, тук и там, издигне се полека
и свие ивица едвам съзиран чад;
а ето по-сгъстен, задава се отзад
и други — стели се полека и възпира,
като че облаци от буря, що се сбира
там нейде и пълзи насам и все насам…
Ей конник мярна се и пролетя, едвам
съзиран — ето го на билото възлязва.
Нататък, дето се реката в хълма врязва
на юг, по равний път, край гъстий ракитак
и други се вести, и скри се той, и пак
показа, и лети — ей преко, път пресякъл,
сви към града, стълп прах подире си повлякъл.
Към вечер слънцето преваля. Из градът
през залисията, кипежа и шумът,
нарядко счуе се далеко само някой
да избуботи гръм и тътен тъп; но всякой,
дори дозел, за миг ослуша се така
едвам, и залови пак с ударна ръка
подзета работа: че пред умът му смътен
досетка минваше — това ще бъде тътен,
около Каменград какъвто тия дни
не млъкваше, и тук, и тамо в далнини
от упражнявани по стрелбища дружини…
Към вечер слънцето преваля. Тъмносини,
запрели по Арбут и горе на Лисец,
се пръскат облаци и топъл, тих ветрец
вечерен откъм юг полъхна; и с закана
от три дни виснала над Каменград, в Балкана
се нейде бурята отвлече. С вечерта
и тишината й, по-ясно се в града
и тътена зачу и честите гърмежи
далечни — като че когато се примрежи
над летните поля чер рояк скакалци
летещи бозна де, зловещи пришелци,
с невидими крила бучащи зли примежди
над позлатилите по нивите надежди
на бедний труженик. И както тъмний шум
дозели, рукват се едни по равний друм,
а други напреки навън в полето тичат,
кой щото сварил взел, тумтят, гърмят и кличат,
бедата идеща дано да отведат —
така се рукнаха сега навън градът
тълпи мъже, жени, макар без шум и врява,
незнаещи какво, но все че нещо става
предсещайки в уплах… Далеко пред поля
към юг се конница изви, претрополя
и в облаци от прах изчезна. Ей през ридът
към изток блеснаха оръжия — то идат
дружини. Други се подире им отзад
задават; а далеч, току до самий град,
и други мяркат се. Градът на крак дигнаха
вестците — и на бой юнаци провървяха
на върволяци там, накуп и насаме.
А наизлезлите извън градът, таме