да зина, тутакси през среднята се цев
обади друг, сърдит, и строго им се сопна —
смълча се, дръпна се навътре, с нещо хлопна
там, и задавено отново зина зъл:
бол-бъл, бъл-бол, ш-ш… и пак бол-бъл…
И глъхналата нощ, като че ли витае
над нея някакво предчувствие, се мае
и дъх е спряла тя да чака. Дали знак
е неи обещан? И него в тоя мрак
очаква няма тя? Отде и за какво ли?…
А на мегдана там чешмата си бълболи
Бог знае за какво, останала в нощта
сама. Изклокоти и тъмно в пустошта
изплаче, изведнъж прекъснала шумтене,
и пак изклокоти, изплаче и простене.
Песен седма
ВОЙВОДАТА
Врагът наближава към града. — Върлите боеве по височините. — Убиват Горана. — Зеленгора отмъщава с топора си. — Неговата херойска смърт. — Борците отбиват неприятелската атака. — Боят стихва. — Жъртвите. — Подновеният пристъп на низамите, предвождани от Адила. — Още по-лют бой. — Смъртта на Димо Ружина. — Подкрепата на Хъшлака и Младеновата дружина. — Убиват Сокола. — Съдбоносна изненада в решителния миг на боя. — Трупът на войводата, влачен от коня. — Паника. — Мъдрителя пред трупа. — Турците навлизат в Каменград. — Последня съпротива. — Боевете в града. — Подвигът и страшната смърт на Хъшлака. — Зверства. — Убиват Вела. — Захвърленият труп на поп Матея. — Нощта се спуща над Каменград. — В светлината на пожарите и пламналите клади.
ЧАСТ ПЪРВА
Зората подрани. Настана седми ден.
Борците свари той по върха на Зелен
и по Висок. Безред по хълмите далеко
те бързаха отвъд, преваляха и преко
отсам по валога възпираха; едни
там спират на почив, а други отстрани
завръщат. Горе, веч в окопите прибрани,
тоз чисти пушка, друг развързаните рани
превързва; счува се и смях и глъч сърдит
нататък. Метна се през рова тами и свит
Хъшлака дрехата отърся — ей, изправен,
кой знае за какво ръце размахва. Бавен
подзела ход далеч, дружина шумна сви
в долът — и друга ей отсреща изкриви
зад хълма, — и навред, додето стига глед,
навалици и шум и лутане без ред;
като пчели, кога им майката изхвръкне
из старата тръвна и роя се помъкне
подире й — от клон на клона прехвърчи,
и пълни въздуха с бръмтежа си, бучи
и как и де да се намести дири сгода.
Издебна ги врагът — и не реши изхода
на вчерашния бой, тъй кървав, храбростта:
и видеха едвам те късно вечерта,
че накъм юг врагът колони по колони
преведе на обход, по завалните склони
под Петлевец, оттам за право в Каменград…
Напусто се Младен нахвърли, пръв назад
момците си отвел от лютий бой, навреме
измамата видял — врагът успя да вземе
далеко преднина. Напусто да го спрат
нахвърлиха се там през планинския път
Хъшлака и от юг Сокола — не възпряха
те тъмни пълчища… И бързо полетяха
сами за към Висок, през горски теснини,
без път, през върхове и върли стръмнини,
и пред окопите превариха ги рано
в зори.
Настръхнал се далеч тъмней Балкана,
и като вчера пак и влажен и студен
вей утренник. От връх към върха отстранен
се реят облаци, провлечени лениво,
последни признаци на време променливо;
и слънцето на вис възмогнато, обля
с напрегнати лучи и хълми и поля
нататък; тук и там се дига тънка пара
прозирна, като че през летен ден омара.
А тъмна рат далеч през хълмите оттам
на изток преваля насам и по-насам,
и по долината разгърнала колони,
понесе се напред по завалните склони —
напред и все напред. Ей предни редове
към Кукла и висок запъплаха. Зове
тръба. Оръжие по припора пресветна.
Шум някакъв изби. И емната безчетна
рат, тъкмо припора нагоре да възпре,
сдели и пръсна се на три страни — и спре.
И тъп вик и тръби отново пак се счуха…
А още все, далеч отсреща, тъмна глухо
приижда паплач…
Шум се смътен в пустошта
пронесе. Блъвна дим под склона. Пропищя
далеч из въздуха там първата граната…
Ей хлопна някъде. Отдолу в равнината
бял дим и тук и там отскочи — ето пак —
и татък по-отвъд — и също бял фъндак
из въздуха се вий и тай, разляган бавно…
Преваря гръм и гръмът, избуботи — неравно
се тътен понесе и глухо сгръмоли,
като от буря ек далечен. Просвредли
граната въздуха, ей друга — ей пропука
и третя, хласната оттатък… Изписука
и друга отстрана бог знае накъде…
И по окопите, там онзи приведе
глава и сгуши се; тук други счепка в пръсти
брада и нещо си измъмри; там се кръсти
младок; а стреснато до него други врат