щурм — и от две страни с еднакъв бяс подзет…
Обсипан припора бе с трупове безчет —
през тях прескачаха все нови повилнели
орди, подире им и други, път подзели
на бяг… И сипят се орда подир орда…
На падналий един по кръвната следа
и с вик и зверски рев изстъпват десетина…
Не стресна паплачта юначната дружина.
Сам пред юнаците Сокола най-напред
напира — Рад Финдек и Димо Късоглед,
Стоил Калинека и Райко Самохода
до него, — а отвъд, на своя смел войвода
подпора, литнаха: Стоичко Делирад,
Белиша, Беламор и Чубрата и Влад,
Тусчийски…Щика щик и ножа нож кръстоса —
отсякват се, трещят… Кондак извил, халоса
Калинек през вратът високия низам,
изпръкнал среща му, и там се превъртян
той възнак повали: протегна като вили
ръце — и метна се, опъната на жили,
главата му, очи в предсмъртен страх изви,
и клюмна. Впусна се над него, улови
Калинек пушката (пречупил бе с удара
той свойто шишене) — два щика се в превара
в гърба му врязаха и сам се повали
над жертвата си той… Отвъд се превали
и Димо Късоглед, до него Деио Бала,
на помощ на другар полетял като хала
отсреща — револвер пред него колага
отпъна, трясна гръм: преви левент снага
юнака тросна се по склона и зарита.
А ето рад Финдек, Белиша и Никита
от Петрич — чистят път по стръмния припор;
ей Димо Ружина, Горановий топор
извил, нахвърли се на помощ на другари —
и свраска в паплачта, когото дето свари,
не види и не се дори озръща той
дали връхлита враг, или халосва свой…
Избра си отдалеч юнака свойта жъртва
и с рев напреко там лети, не се озъртва,
и пътем само тук тогава угости,
замахнал, оногоз отпъди и лети,
и ето най-подир върху й че се впусна —
топора профуча и колагата плюсна,
през рамото отзад: удара, на подплес
отщъпнат, темето и аления фес
на израстний левент запрати по припора.
Замахът силен бе, а твърде слаб отпора,
и сам се завъртя захитений юнак;
а, скочил отстрана, брадат един читак
над кръста го отзад на щика си натъкна —
топора отстрана полетя и отхвръкна, —
а, подкосен с щикът, подире му и сам
юнака люпна се и по корем се там
на кървавий топор в острилото натъкна,
изхърка, сгърчи се, и сгърчен се измъкна
на бок — и рукна кръв, размесена с черва…
Но и брадатйй Се читак не отърва:
над него се изви с кондака си Догана
и сврасна го — а щик в гърдите му Гошана
проряза… Там отвъд разправят се Страшил
и Влаха и Първан и Палигора Смил —
и трясък, вик и рев до небеса се носи…
Отдолу дива сган налита. Къдрокоси
арапин най-напред, феллаха до феллах
след него, с зверски рев и викове „аллах!“
манафи цяла гмеж по припора възпира,
и друга подир тях и бърза и припира
напред. И сякаше превърнат на вулкан,
рев рика припора, и рев и неразбран
вой. Замъгли несвяс очи накървавени,
и дим, и дъх на кръв и пот. И озверени
лица. Премятат се кондаци; прерущят
пречупени ребра… куршуми пропищят
и тук и там; ръка откастрена отхвръкне —
глава се търколи. Посред димът изпъкне
враг стръвен на врагът по-стръвен — щикове
претракат… И псувни и рев и викове…
Изчезне ред — и в миг на смяна друг се струпа,
и пада труп до труп и трупове на трупа.
Беснее враг на враг; — в див, нечовешки бой
не разпознава враг врагът, ни своя свой…
При горний ред момци, на върха, за отмяна
готови, чакаше минута Делибана;
и видел как сега се сляха врага с враг —
той сегна, дръпна там затъкнатий байрак,
издигна го на вис, три пъти го преметна
на въздуха — и сам полетя пръв напред.
Наскочиха за миг юнаците отвред
и се понесоха на щурм подир юнака…
Потънаха и те — а скоро и байрака
изчезна в вихъра на боя разярен…
На предния окоп, с Горчана бе Младен
(по валога далеч успял да разпилее
сганта на Селями) и боят как вилнее
той гледаше таме под средния редут,
където най-напред започна и все лют
вилнее досега, — и виде той, приижда
несметна нова сган, додето чак се вижда,
зад хълмите далеч тъмнееща… И той,
преви зад припора с най-отборния рой
юнаци, сила в бой за бой не изтощили
и воля в кръвнини на нож и щик калили…
И там во вихъра на боя разярен
изчезна бързо сам с юнаците Младен,
тъй както преди миг изчезна и Хъшлака,
на помощ прехвърчал и той, видял с байрака
как Делибана знак подаде отдалеч.
А неочакваний, преминал през Просеч
в зори, с момците си самичкия Войвода
се спускаше натам. Отдавна, на изхода