и Бошко от Бързан, — но късно. Миг не мина,
до първия низам изникна втор и трет:
и, смушкан, метна се Сокола сам, подйет
на четири щика, и метна се и викна…
На четири страни, далеч да пръсне, бликна
от люти щикове подсърдената кръв…
Тъй свари ранна смърт юнак в юнаци пръв.
И няма за юнак кой да заплаче. Лани
едничкия му брат обесиха душмани;
на заточение изпратен за Фезан,
баща му в дивата пустиня бе заклан;
а майка му, от скръб и плач избезумяла,
през зимата умре. Не беше останала
нито една душа безгробния юнак
с въздъх да спомене. Едничкия Хъшлак
бе само, но и той, от седми пояс рода,
сълза не бе пролял той в никаква несгода,
и за Сокола пак едва ли ще пролей —
и само може би, кога му домъчней,
ще скръцне зъби в гняв и мръсно ше изпсува.
А помен? Кой ли в бой умрелий поменува —
освен, нехаяна от всички, песента!
Опръскани там на Сокола от кръвта,
юнашки помен му направиха другари:
пръв пушката изви Хъшлака и стовари
най-предния низам по бръснатия врат —
превърнат грохна се на гръб левента млад,
и превъртя очи и, зинал да извика,
приклоцна зъби з миг и надве си езика
прехапа. Повтором намръщений Хъшлак
извърна пушката и, скръцнал зъби, пак
сливоса втория низамин, но мърцина —
че вече беше го отзад навървил Дрина
през кръста с щика си… А Ворчо, Бошко, Влад
от Попинци, Стоил Диманин, Делчо Рад
от Баня — с тъмна гмеж поднре им момчета
и двете отстрана преметнати Вълчета —
се бяха хвърлили, и кой където, как
завърнал, мушкаха и тупаха: кондак
кондака цепи, щик преваря с устрем щика,
и ножа нож… реве тоз тука, онзи вика
оттатък, и псувни, и крясъци и стон, —
и завъртяха се по завалния склон
два вихра, и се тъй в бесът си див среваха,
че сепна се под тях сама земята плахо…
Вилнели дотогаз на север и на юг
вихрушки, хукнали и те сега към тук —
тъй както стърготни и гвоздеи политат
един през друг, един връз други, към магнитът,
и се сборичкани по него налепят…
И опустя окоп и ров и върх и рът,
където преди час, един на други стръвен,
борец срещу борец мегдан деляха кръвен —
отвред се стекоха сега, след роя рой,
там, дето сетния и най-упорен бой
вилнее, дето се две сили разярени
среваха, като че земя и небо слени
с рев, трясъци и ек в световний сетен ден…
Напред и все напред прочистя път Младен,
напред и все напред се хвърляше Хъшлака,
напред и все напред юнака по юнака
налитаха в несвяс — напред и все напред,
и сякаше смъртта, по техний кървав след
разперила ръце, напред сама ги тласка:
безумния й смях през щикове претряска,
оттук в издигната кондаци изгрохти,
през саби скръстени оттатък прозвьнти,
с куршум нанякъде далеко там изписка,
зад грозните псувни се нанасам изкиска,
изгрохоти отвъд през рикнал зверски рев,
изблъвне тук с кръвта през зиналия зев
на сръгай труп, а там с последний дъх изхърка
на стъпканий борец… и сдави се, разбърка
из врявата за миг, и в общий рев се слей —
и сякаше, с смъртта самия ад се смей,
за плячката й паст раззчекнал…
И трясна изведнъж, далеч от север, екнал
залп, други, още два — и нечовешки вик
и трясък се зачу… Спре в рана мушнат щик,
застана нож на нож кръстосани, сви вирнат
на въздуха кондак — и враг на врагът тирнат
стъписан се озре… Понякога така
сред пътя клетник спре неволно и ръка,
без сам да знай защо, протегне и претръпне
цял, и назад му се примисли да се дръпне —
и да пристъпи пак напред, да викне с глас —
и не усеща той, че съдбоносен час
за него е дошъл, че спряло е да бие
сърцето, че смъртта крило над него вие,
като над препелек сокола остроклъв,
и той озърне се безсмислено и, кръв
изблъвнал из уста, се на земята тръсне…
Замаяно така изтупа да се пръсне
сърцето на боят — изтупа и примре.
В решителния миг борците нещо спре,
незнайно никому и сещано от всички.
То бе на ужаса безумний миг, еднички
миг, в който вихрите се спират, и в несвяс
когато хвърлени враг против врагът с бяс
се сепват — за назад и за напред еднакво
готови, като че едина друг очаква —
той да реши къде: напред или на бяг…
И тъкмо дето бе най-силен лютий враг
и боя най-жесток, Мъдрителя с Младена
където с сабите косяха, разярена
върху им дето се безчислената сган в п
оследня хвърли стръв, а беше пак проврян
и нейний ред сплътен, и тя се в ужас стремна
за бяг… и шум и вик нечакано се емна
цял вихър конници отсреща се изви:
накуп и пръснати по склона… Възкриви