през сляпото око — превърна се и той.
Батаченина Влад и стария Братой,
зад ниската стена един до друг подпрени,
един на другиго се люпнаха свалени;
а ето грохна се при тях Тусчийска Рад.
И Чубрата… едвам извърна се назад
и нещо викна той, куршума го превари
в устата — троснато юнака се стовари
и край дувара се преметна повален.
Куршум през шапката на сепнатий Младен
просвири, перна я и метна надалеко
зад стобора… Но в миг, извърнат, Чиф-и-тека
де що му глас държи извикал, изрева
и дивия му рев спелтечен, без слова
рев, сепна не един борец. Лице извърна
към ревналий юнак Младен и се озърна
натам, където бе замахал Чиф-и-тек
ръце и сочеше — а вече Рад Финдек,
и той извит натам, издигна пушка, смери
и гръмна… и ръце издигнати разпери,
изпуснал пушката: че тъкмо що извит
и гръмнал, трясна гръм отсреща му и впит
куршум през бузата се в мозъка му вмъкна —
и падна повален той възнак и не гъкна.
Отвън черковната ограда цяла гмеж
врази натрупани подзела бе гърмеж
оттамо изотзад върху борците в двора.
И хвърли се Младен, до него Пройчо Пора,
Боян от Бъта, Смил и Стамен Ракитак,
а, ето втурна се и пъргавий Хъшлак,
по него хвърли се и Богдан Делимина —
и наваля отвред и цялата дружина
през двора върху тях полетяла на щик…
Залп блъвна срещу тях, и див се емна вик,
но през оградата юнак се по юнака
прехвърляха — и пръв от първите Хъшлака
се впусна — и за миг, преварен втори път
да гръмне, с щикове налетян бе врагът
и, сбъхтан и смутен, на бяг го той удари-
тук смушкан тоз се свий и възнак се стовари,
а онзи там с кондак премазан се сниши,
превий и люшне. Там полетял бимбаши
со сабята напред издигната оприда,
по него Рад Белиш и Стоименко Вида
се хукнаха… пред тях Диманина Стоил
преварил, смушка го с щикът си и пробил
далака му, скриви и го навън издърпа
и хукна пак напред… нататък Стаю Търпа.
Керела, Делибит и Койчо от Петрич,
Стоимен Брадски, Смил, с кондак и щик, на тич
закъм мегданя, път нагоре си проправят;
Хъшлака и Младен и Дрина се разправят
отляво с придошла отново дива сган
върху им — Чиф-и-тек и Бошко от Бързан,
Никита от Петрич и ниските Вълчета
завърнаха се тям на помощ: и подзета
с псувни и вик и рев там завилня борба —
преви се Чиф-и-тек, стоварен през гърба
с кондак и грохна той и нещо изпелтечи, —
и, зинал, от Петрич Никита не дорече
псувня и по очи захлупи се и той —
но отмъсти за тях от Попинци Драгой
и сам Младен: удар кръстосаха удари,
замахне се един, през него друг превари,
отчатне щика щик, кондака о кандак
претряска — прехръпти промушен тук юнак,
низам изохка там и тросне се халосан
в главата… Трупа труп затрупва, уборосан
върху му… Счепкат се, размахнат, и накуп
сборичкани се пак връхлетят… труп до труп,
на трупа труп, и рев и думи неразбрани,
нечути — и кръвта от зиналите рани
шурти… Последни те, през тесния сокак
закъм мегданя си проправят път: юнак
юнака бранещи, сплътени до юнака
юнак. Не стигна там едничък Рад Първака —
че тъкмо да възвий, до ширния мегдан
на ъгъла, а в миг отдясно нова сган
претече се — и залп върху им тя изсипа:
изтръпнал дигна крак като че да прерипа
през нещо, и приви юнака настрана
и клюмнала глава о срещната стена
халоса: девет се куршума люто впиха
в левентната снага и мъртва я свалиха.
А на мегданя там, където кървав път
пробиха с щикове юнаците — отвъд
и други бягаха, насам и те подзети…
Че и оттам, от юг, напира сган: — заети
са пътища и там, и нямаше проход
за тях… Настича се отвсякъде народ
подгонен; викове, и женски писък, врясък
детински… Тулят се зад купчините пясък
едни, от есенес за новий царски път
натрупан, други се прехвърлят и станят
върху дуварите на околните къщи;
там къртят стобори… Разчорлен, слисан ръщи
тук селянин, там друг край своите кола —
натрупани зад тях, едни зад колела
се врат, а други се през ритли мятат… Врява
отвъд се емна — сган оттатък се задава:
гръм блъвна, друг… отвъд, през срещния сокак,
и друга спуща се: изблъвна залп… и пак…
И на мегданя се от три страни нахвърли
врага. И почна се най-сетния, най-върли
бой. Кървав продължи той чак до вечерта.
И в тоз последен бой пак победи смъртта.
И не един юнак юнашки там загина:
И отърваха се от него бой малцина
и славата му те далеч ще разнесат —
едни при своите, прибрани в родний кът,
по чужди краища там други разпилени,