Гръм тресне някъде, зачуят се припрени
борби и бяг… Далеч претракат се врати.
Припукат пушки… Вик и рев… Претропоти
отсреща конник друг — оттатък десетина
и спрат на кръстопът — и хукнат пак. Дружина
читаци погнали цял рой деца, жени,
се урнаха отвъд… Ей други отстрани
нахълтаха — и вик и писъци… Полетя
сганта и върху тях, а ето че налетя
и друга тирната от срещния сокак
подире им — и вик, гонитба, рев и бяг
и сеч — и зверщина нечута се подхвана.
От нови паплачи, нощес и отзарана
на ранина дошли, подзе се из града
с нов бяс разправата. И падна се реда
на жъртвите в зори най-първо от Белина
да почне. Хълтаха през тъмната градина
у него и нощес — но къщната врата,
подлостена, не се поддаде, и сганта
пак бързо нейде се измита, без да влезне,
и само потроши през пречките железни
с куршумни залпове прозорчните стъкла.
Но ето нова сган в зори, че наваля.
И лют помак изви двуостра тежка пела —
заскърца, изпръщя мешовата дебела
врата, — ей други я с топор загромоли,
и от резите се изщъпна, превали
навътре и се тя на подплес прекатурна:
и дивата се сган навътре в пруста втурна —
и писък се зачу и врява и псувни;
че там зад вратнята се бяха отстрани
Белин, Белиница и Ралка мълком сврели
и настървените навърте полетели
помаци те с кезап посрещнаха: и в миг,
един в очите, друг в устата лиснат, с вик
се там из пруста те замятаха, завиха,
а трети, дръпнати назад, се притаиха
отвън. И литнаха сега оттам на бяг —
Белина пръв… Току той да прескочи праг,
насреща му гаджал, нож дигнал, го превари
и сврасна в рамото, — през кръста го стовари
и друг, а в хълбока го ръгна трети с щик,
и ревнал стареца претърколи се ник
отпред на плочите, прегърчи се, превърна;
а под ръката му простряна се разгърна,
разперил листове, тефтера изтърван, —
дебелия тефтер в син тъмен сахтиян
подвързан, в бронзови копчалки, от страните
надписан, както и на първи лист: „За дните,
които почнаха отново своя ход —
за новите борби на новия живот.“
И падналий тефтер се тъкмо там отвори
наполвин, на листът озаглавен отгоре
Ден осмий — и така останал още чист.
И туй, което бе на новопочнат лист,
записал стареца на свойта ръкописна
история, сега обилна кръв го плисна
от зиналата му за сетен дъх уста,
и плисна го, заля — и там дописа тя,
което бе с ръка записал сам Белина.
С безвременната смърт и онова загина,
което беше му света в живота цел,
и, на годините под тежестта привел
глава, което той завършуваше вече.
Пред кървавия труп наведен се изпречи
помак, издръпна там тефтера, превъртя,
прегъна го в ръце, запършоля листа
да търси кой знай що, и нищо не намерил,
изви се, в стареца очи кръвнишки вперил,
и по главата го с тефтера бухна; с крак
отритна го на бок, чохяний му чепак
раздра, ръка навре и а пазвата му бръкна
и затършува там.
Между това изхвръкна
Белиница сама из пруста и в несвяст
през двора претърча към пътя, но завчас
след нея хукнаха два гърдести гаджала
и я подгониха нагоре… Път видяла
прочистен, спусна се през вратнята сега
и Ралка, но току на прага през снага
я сграбчи млад помак, из двора я повлече,
и писъка й вик и зверски смях пресече —
и сред градината се дълго след това
те бориха: викът прекъсваха слова
на зверска страст, снаги преплетени се виха,
посягаха ръце, прекършваха, ловиха
и пак се сплитаха и пускаха се пак —
и, писнал, скокна прав превития помак
над Ралка: зъби впи тя в жилавата шия
на младия левент и стисна — прелови я
през рамо той, изви ръка и за врата
я скепса, но болеж го рязна и кръвта
той сети топла как из раната му бликна,
рипна той — с нога на Ралка стъпил, викна,
замахна дълъг нож върху й, превъртя
и вби го, дръпна го, и вби го пак в гръдта
и трети път — и пак…
Към черковата стара
все още бягаше Белиница. В превара
след нея тичаха гаджалите. Едвам
пред портите я те настигнаха, а там
и други скокнаха насреща й из двори
черковни… Дълго се в ръцете им тя бори
и дърпа — силата на жилавост надви:
от осем се ръце натисната, преви
и грохна хласната тя там на камънака —
въз нея троснати, словиха два помака
ръцете й, задним превиха ги, с ремик
пристегнаха… и с рев и тласкане и вик
подкараха я те към черквата.
А двора
гъмжеше. Гонени настекоха се хора
тук още от зори, закрила в божий храм
да дирят. В черквата провряха се едвам