Масовият убиец Дентън Арджънт е бил признат за душевноболен и неспособен да съдейства за собствената си защита от трима, посочени от съда, психиатри. Арджънт, който е обвинен в убийството на мистър и мисис Браунли и техните две малки деца в пристъп на гибелна лудост, потресло тихия квартал Оукланд и целия град, бе освидетелстван от лекари, посочени както от страна на обвинението, така и от защитата.
„Беше съвсем ясно — заяви помощникът на окръжния прокурор Стаили Розенфийлд, определен да представлява обвинението по това дело. — Арджънт страда от шизофрения в остра форма и по никакъв начин няма досег с реалността. Един съдебен процес срещу него няма да доведе до нищо.“
Розенфийлд продължи, като каза, че Арджънт ще бъде изпратен в някоя държавна болница за неопределено време. „Ако някога се излекува, ще го изправим пред съда.“
Седмица по-късно:
Родителите на семейния убиец Дентън Арджънт нямат планове да се преместят от дома си на Креснът Стрийт, където, само три къщи по-надолу от добре поддържания им дом, техният син ликвидира всичките четирима членове на едно съседско семейство.
Деветнадесетгодишният Арджънт бе признат за душевноболен престъпник и за човек, който не е в състояние да сътрудничи на собствената си защита по обвинението за убийството на Джеймс и Маргарет Браунли и техните две малки деца, Карла — на пет, и Купър — на две години. Неговите родители, Робърт Рей Арджънт и Ърнестин Арджънт, притежатели на местен магазин за подаръци, отказаха да разговарят с пресата, но теши съседи съобщават, че са изразили нежеланието си „да избягат от онова, което Дентън направи“. Техният магазин остана затворен в продължение на три седмици, но по-късно отново бе отворен, както се говори, при съществен отлив на клиенти. Но общото отношение на съседите беше милостиво.
„Те са порядъчни хора — каза друг съсед, Роланд Даниджър. — Всички знаеха, че Дентън е странен, и може би те е трябвало да се опитат да му помогнат повече, но откъде са можели да предположат, че той ще стане агресивен? Ако съжалявам някого, това е малката му сестра; тя винаги е живяла затворено, но сега човек въобще не може да я види.“
Става въпрос за по-малката сестра на Арджънт, Клеър, дванадесетгодишна, която напусна училището си и както се говори, взема уроци вкъщи.
След пет години:
Масовият убиец Дентън Арджънт почина от мозъчен удар в килията си в държавната болница „Фарвю“, съобщиха властите днес.
Арджънт, двадесет и четири годишен, беше убил цяло едно семейство по време на пристъп на лудост една ранна утрин преди пет години. Признат за душевноболен, той беше изпратен в държавно болнично заведение, където пребиваваше без никакви инциденти. Ударът, вероятно резултат от неустановена преди епилепсия или на психиатричното лечение, става причина Арджънт да загуби съзнание в заключената си килия и да се задуши в повърнатото от него в полунощ. Тялото му било открито на другата сутрин. Болничните власти съобщиха, че нямат подозрения за извършено престъпление.
— Хари не знаеше това чак до последната година на Клеър в университета — бе казала Ейлин Ракано. — За него това беше истински шок. Бедното създание, да носи такъв товар!
— Тя как ви съобщи?
— Беше по времето, когато работеше върху окончателния вариант на дисертацията си. Това винаги е изпълнен със стресове период, но Клеър сякаш преживяваше особено трудно време. Писането не й вървеше лесно, а тя беше перфекционистка и непрекъснато правеше поправки и наново редактираше текста. Тогава каза на Хари, че се безпокои, че няма да вземе устните изпити.
— Имаше ли такава вероятност?
— Оценките й бяха отлични, а изследванията — солидни.
Не го казах с думи, но едно „обаче“ увисна във въздуха.
— По онова време не се вземаха под внимание личните съображения.
— Значи вашият съпруг е имал някакви резерви относно нейния характер?
— Той мислеше, че тя е мила млада жена, но… че е твърде затворена. А и да израснеш под такава сянка… Хари чувстваше, че тя не го е преодоляла, че това може да й създаде проблеми по-късно…
— Как точно го разбра?
— Една сутрин отишъл в лабораторията и намерил Клеър там. Изглеждала ужасно — личало, че е работила през цялата нощ. Хари я попитал защо се самоизмъчва и тя отговорила, че няма избор, че трябва да изкара изпита, че това е всичко, за което живее. Хари отговорил нещо в смисъл, че извън университета също се живее, и тогава Клеър се предала — като хълцала, тя казала на Хари, че той не разбира, че за нея най-важното в живота е да стане психолог, че тя трябва да стане психолог, че не е като останалите студенти. Хари я попитал защо не е като тях и точно тогава всичко излязло наяве. След това Клеър се свила на стола си, цяла разтреперана. Хари й дал сакото си и останал при нея, докато се успокоила. След това ние станахме много внимателни към Клеър, започнахме да я каним вкъщи на вечеря. Хари беше чудесен човек. Всичките му студенти го обичаха. Години след като се оттегли, продължавахме да получаваме писма, картички и ни посещаваха. Макар и не от Клеър. След оня случай тя се затвори в себе си и въобще отказваше да говори за това. Хари не можеше да изиска от нея да се подложи на лечение, но настоятелно й го препоръчваше. Клеър обеща, че ще се лекува, но никога не каза пред нас, че е предприела такава стъпка.