Разказах му за пристъпа на лудост на Дентън Арджънт. Майлоу започна да дъвчи по-бавно. Когато свърших, той остави ябълката.
— Брат й! Никога не съм чувал за този случай.
— Аз също. Станало е преди двадесет и седем години.
— Бях във Виетнам… Но какво се е надявала да научи, като се е захванала с Пийк?
— Съзнателният й мотив вероятно е било желанието да разбере насилието, извършено от един психично болен. След като е психолог — и изследовател, — да го легитимира. Но аз си мисля, че всъщност тя се е опитвала да разбере защо нейното семейство и нейното детство са били разклатени из основи.
— И Пийк е могъл да й го каже?
— Не — отговорих аз. — Но в такъв случай тя би трябвало да се отрече от мотивите си.
— И тогава се е захванала с Пийк и се е опитала да го накара да излее душата си за онова, което е направил.
— Може би е направила повече от опит — отговорих аз. — Ако някой е можел да го накара да говори, това е била Клеър. Защото тя е била единственият човек, който е прекарвал значително време с него в заточението му. Тя се е грижела за него. И какво, ако е успяла и Пийк й е казал нещо, което я е поставило в опасност?
— Какво например?
— Той не е действал сам. Бил е подтикнат от братята Криминс. Или поне е мислел, че е подтикнат. Да приемем, че Пийк все още има връзка с Криминс и му е казал, че Клеър става твърде любопитна. И Криминс е решил да премахне проблема. Ето как Пийк е знаел за убийството на Клеър един ден преди то да бъде извършено.
— Ако е знаел — вметна Майлоу. — „Лоши очи в кутийка“ не е изрично доказателство. Както ми беше припомнено три пъти днес. — Той хвана ябълката за дръжчицата и я завъртя. — Извънредно интересна хипотеза, Алекс, но не знам. Всичко зависи от това дали Пийк е имал разговори. Дали се е измъкнал от състоянието на вегетация.
— Ами ако неговата умствена изостаналост въобще не се дължи на психозата? — предположих аз. — Ами ако до голяма степен тя е била причинена от медикаментозното му лечение? Острата форма на неговите вторични симптоми и фактът, че дозата му от петстотин милиграма никога не е била променяна, показват, че той реагира силно на умерени дози торазин. Да предположим, че Клеър е решила да експериментира и е отменила хапчетата, с цел да възстанови яснотата на мисленето му. И че това е подействало.
— Че тя тихомълком е направила някаква фалшификация?
— Ние говорим за много силна мотивация. Една жена, която се отказва от работата си, само и само да бъде близо до Пийк. Ако е смятала, че намаляването на дозата му торазин би могло да го накара да проговори, защо не? Навярно е мислела, че това е за негово собствено добро — медикаментите са засилвали неврологичните му проблеми и намаляването им би могло да ги смекчи. Единственият риск е можел да бъде в увеличаването на агресивността, но тя сигурно е била убедена, че ще може да се справи с това.
— Хейди също е работила с него — каза той. — Тя е можела да забележи промените.
— От медицинска и психологическа гледна точка Хейди е неизкушена. Клеър й е казала само онова, което е искала тя да знае. Измененията навярно са били почти недоловими — от време на време по някое изречение. А и те вероятно са се проявявали единствено в отговор на провокациите на Клеър. Тя е прекарвала много време на четири очи с Пийк, като нарочно го е провокирала. Знаела е какво иска: прозорче към неговата агресивност. А по този начин и към агресивността на Дентън. Дори и Пийк да е казал нещо на Хейди, тя не е имала основание да го преценява. Или да изпита особен интерес към казаното. Приемала го е за безсмислици, както е възприемала и израза „Лоши очи…“, преди да узнае за смъртта на Клеър.
— А след смъртта на Клеър Пийк отново е започнал да получава пълната си доза.
— И е изпаднал в летаргичното си състояние…
— Добре! — каза Майлоу. — Нека да смеля това… Пийк ломоти нещо, Клеър открива, че е намесен и някой друг… и Уорк се вписва в картинката, защото той и Пийк по някакъв начин са в контакт…
— Защото Уорк работи в „Старкуедър“!
— Да, да, нека подредя мозайката… Пийк се пробужда — може би става по-агресивен. Или най-малкото поне към Уорк. Той му отправя заплахи. — „Сега си имам тази докторка, която наистина се интересува от мен. Казах й, че ти си ме превърнал в чудовище, тя ми повярва и ще ме измъкне оттук.“ Дори и Клеър никога да не е казвала такова нещо, Пийк би могъл да вярва, че е така — воден от налудничавите си идеи. Той все пак е луд, нали така?