— Много точно, Джаксън! — заяви Долард. Към Чет: — Стига, големи човече!
Чет запази доброто си настроение. Жълтата му брада беше пълна с трохи, а очите му бяха кървясали. Той нададе гърлен, наподобяващ цвилене на кон, смях.
— Стига е твърде много стига никога не стига, освен когато е парадокс тъй че да стига може всичко в зависимост от измерението на…
— Престани, човече! — обади се Джаксън, като се поизправи. — Всички знаем, че си ходил на училище, че си гений, но стига! Разбра ли? — Той оголи зъбите си към Чет.
— Не съм гений — отговори Чет. — Аз съм ген и видове и…
— Да, да, да, мамата и сина, и светия дух! — каза Джаксън. — Престани! Чу ли? — Усмивката му наподобяваше озъбването на пантера.
Чет продължаваше:
— Стига стига стига братко патко знаеш ли защо ще стига стига стига аз да съм добре и ти…
Джаксън се приведе напред от чина си.
— Чет! — каза Долард.
— Чет! — каза Джаксън.
— Чет! — подигравателно ги изимитира великанът. Като удари по чина си, той се наведе, оголи ранения си крак и прокара ръка по обвитата му с кожа кост.
— Покрий това! — нареди Долард.
Джаксън вече не се интересуваше от ставащото и се взираше в тавана. Любезният дядка въртеше палци и сладко се усмихваше.
Паз издаде шумно, подобно на оригване, сумтене.
Чет продължаваше да прокарва пръсти нагоре и надолу по крака си. Широка усмивка се разля по лицето му и от нея жълтата му брада щръкна.
Друго сумтене откъм Паз.
— Покрий го! — повтори Долард.
Чет се изсмя и отстъпи.
Главата на грубоватия луничав чернокож се отпусна; изглежда, той също заспа. Дядката улови погледа ми и ме удостои с усмивка. Бузите му бяха като пресни ябълки. Дирите от гребена в косите му сякаш бяха очертани от ръката на чертожник.
Единственият, който не бе помръднал през цялото това време, беше бледият, слаб мъж с шапката. Юмруците му продължаваха да притискат слепоочията.
Долард каза:
— Господа, тези мъже са от полицията. И тъй като вече заговорихме за доктор Арджънт, те биха искали да ви зададат някои въпроси за нея.
Само дядката и Чет наблюдаваха как Майлоу отиде до бюрото. Долард за миг остана на мястото си, сякаш нямаше никакво желание да отстъпи територията си, после се отмести встрани.
— По-лиция! — се обади Чет. — Добрият джандарин има право да носи две оръжия да пази обществото от измет боклуци и запъртъци и шефа роден в САЩ! Аз сам бях по-ли—цай учтив. По Едгар Алън потренира за специалните служби мен и Чък Ийгър и Аннабел Ли и Боби Макджи…
— Добре — каза Майлоу. — Имаме нужда от цялата помощ, която можете да ни окажете. Относно доктор Арджънт…
Рязък шепот прекъсна въведението:
— Евреите са го направили.
Шапката. Не беше помръднал. В лицето му имаше толкова живот, колкото и в някой речен нанос.
— Печелиш точка! — каза Чет. — Карл Маркс насилствено свали от власт всички онези семити семиотици антибиотици не, беше Флеминг, не евреин, а шотландец…
— Евреите са го направили! — повтори Шапката.
Долард се намеси:
— Стига по този въпрос, Рандъл!
Чет каза:
— Може би Джак Изкормвана е бил прав като е написал върху стената, че евреите са хора които не са го направили или такова двойно-тройно-отрицателно което в алтернативните световни паралелни системи от паралелограми додекадрони човек никога не знае нищо положително…
— Рандъл е расистки задник! — каза Джаксън. — Хабер си няма, както и ти. — Отново показа зъбите си и започна да гризе кожичките около ноктите си.
Долард погледна към нас.
Вижте какво направихте!
— Рандъл е расистко копеле! — съобщи делово Джаксън.
Рандъл не реагира. Паз и луничавият чернокож продължаваха да спят.
— Още една дума, Джаксън — каза Долард, — и си в ПиО!
Джаксън се повъртя още няколко секунди на мястото си, но не продума нито думичка.
Долард се обърна към Майлоу.
— Свършвайте!
Майлоу ме погледна. Аз отидох до него.
— И така, доктор Арджънт е работила с вас, момчета.
Любезният дядка каза:
— Ще бъдете ли така добри да ни съобщите какво точно се е случило с бедната жена?
Долард отговори:
— Вече ви казахме, Холцман.