Двамата не ни забелязаха, докато тя го влачеше и окуражително му шепнеше нещо.
Долард каза „Ей!“ и Хейди погледна нагоре. Косата й беше опъната назад в стегнат кок, в израза на лицето й имаше нещо угодническо. Сякаш Пийк беше някакъв инвалид, а тя — негова отдавна страдаща дъщеря.
Хейди спря. Пийк се олюля, отвори очи, но като че ли все още не осъзнаваше нашето присъствие. После завърта глава. Моравият му език се проточи като плужек навън, започна да се върти и остана провесен няколко секунди, преди отново да се върне в устата.
— Какво става? — попита Долард.
— Малка разходка — отговори Хейди. — Помислих си, че упражненията биха могли да помогнат.
— На какво да помогнат? — попита Долард. Дебелите му ръце се скръстиха върху гърдите, а пръстите се впиха в бицепсите.
— Да не би нещо да не е наред, Франк?
— Не, всичко е велико, страхотно — те пак искат да го видят. Щеше да е добре да бъде там, където се предполага, че трябва да бъде.
— Съжалявам! — каза Хейди, като погледна към мен. — Той да не би да има ограничения да напуска стаята си? Не съм чувала за такова нещо.
— Не, все още не — отговори Долард. — Хайде, върни го на мястото му. — После се обърна към Майлоу: — Вие си свършете работата, аз ще се върна след петнайсет минути.
С все така скръстени ръце, той се отдалечи.
Хейди неспокойно се усмихна — тийнейджърка, озадачена от избухването на татко си.
— Хайде, Ардис, времето за упражнения свърши.
Едното око на Пийк се отвори по-широко. Замъглено, нефокусирано. Той облиза устни, отново измъкна език и завъртя рамене.
— Никой не го е грижа да го изведе! — каза Хейди. — Помислих, че това може да е от помощ за… нали знаете.
— Възможностите за словесен изказ — подсказах аз.
Тя сви рамене.
— Идеята не изглеждаше лоша. Хайде, Ардис, да се връщаме.
Хейди го поведе по коридора към стаята му, доведе го до леглото му и го сложи да седне. Той остана точно на мястото, където тя го постави. В продължение на няколко мига никой не каза нищо. Пийк не помръдваше. После движенията на езика се подновиха. Очите му започнаха да трепкат, опитаха се да останат отворени, не успяха.
Хейди каза:
— Моля ви, може ли някой от вас да загаси лампата? Мисля, че светлината го притеснява.
Изгасих лампата и в стаята настана сумрак. Пийк седеше на мястото си, облизваше се и въртеше глава. Същата воня от чревни газове и изгоряло дърво като че ли отново нахлу към нас, като някакъв гнил поздрав, предизвикан от нашето влизане.
Хейди се обърна към Майлоу.
— Франк защо беше тъй настръхнал? Да не би нещо да не е наред?
— Франк не е в настроение. Кажете ми, Пийк проговарял ли е въобще, откакто го записахте на касетофона?
Тя поклати глава.
— Не, съжалявам. Опитвах се, но нищо не излезе. Ето защо помислих, че някои упражнения…
Пийк завъртя глава. Започна да се тресе.
Майлоу ни отведе от леглото. Застанахме близо до вратата.
Той каза:
— Значи няма уточняване на „пъфа-пъфа, бум-бум“.
Хейди широко отвори очи.
— Това всъщност значи ли нещо?
Майлоу сви рамене.
— Искам да ви попитам дали Пийк е споменавал нещо друго — нещо като име?
— Какво име? — попита тя.
— Уорк.
Хейди бавно го повтори.
— Не звучи много като име… Прилича на ръмжене.
— Та той може да го е изломотил, а вие да сте помислили, че е някаква безсмислица?
— Може би… Но не, никога не го е произнасял. — Тя протегна ръка и поправи кока си. — Уорк… Не, никога не е казвал такова нещо. Защо? Кой е той?
— Може би приятел на Пийк.
— Той няма приятели.
— Стар приятел — поясни Майлоу. — Продължавате ли да го записвате?
— Опитвах се… когато имах възможност. Франк защо беше толкова наежен?
— Франк не обича да му казват какво да прави.
— О! — каза Хейди. — А вие сте го накарали да работи.
— Франк май не обича да работи?
Тя се поколеба. Още повече приближи до вратата и погледна през пролуката.
— Може и да не е вярно, но съм чувала, че е бил изхвърлен от някакъв отдел в полицията, защото спял по време на работа. Или нещо такова.
— От кого сте го чували?
— Така се говори в отделението. Освен това той мрази жените — отнася се към мен така, сякаш съм някоя от пациентките. Видяхте как се държа — искам да кажа, какво лошо има да изведеш някого, който никога не излиза навън, да се поразходи? Всички други гледат телевизия, никой не бива да бъде пренебрегван!