— И нямаме достъп до досиетата на персонала. — Майлоу удари леко с ръка по командното табло на колата. Продължи да стиска юмрук; знаех, че му се искаше да го прасне доста по-силно.
— Какво ще кажеш да погледнем случая под по-различен ъгъл? — предложих аз. — Да приемем, че отначало именно присъствието на Пийк е привлякло Уорк в „Старкуедър“. Но и същото време той се нуждае от пари и му трябва работа, за която бързо да получи квалификация. Това елиминира всички професии, които изискват по-продължително обучение — лекар, психолог, фелдшер, аптекар. В такъв случай остават по-нискоквалифицираните: готвач, пазач, градинар, санитар. Един закъсал бъдещ продуцент ще отхвърли първите три като доста под достойнството му. От друга страна, един психиатричен санитар има известен престиж, на него може да се гледа почти като на лекар. А психиатричните санитари получават удостоверение от държавата. Министерството на здравеопазването съхранява списъците.
Лицето на Майлоу бавно разцъфна в усмивка.
— Струва си да се опита.
Филмовият афиш изплува в съзнанието ми.
— Друго основание Уорк да приеме работата: ако той се мисли за режисьор на филми на ужасите, има ли по-добро място от „Старкуедър“, където да изрови кървавите си сюжети? Това би могло да бъде връзката с Ричард и с близнаците Бийти: те са част от играта на филми на Уорк.
— Пак онази екстравагантна история с филмите — правим, струваме, все около нея се въртим.
— Както сам каза, ако изкопаем няколко кладенеца…
Той разтри слепоочията си.
— Добре, добре, стига сме приказвали, аз трябва да направя нещо. Тази сутрин се обадих в Маями и Пим, Невада. Когато се върнем, ще видя дали някой е оставил съобщение и какво ще излезе от списъците на здравното министерство. Въпреки че за да получи удостоверение, Уорк би трябвало да се регистрира под името Криминс или нещо близко до него. — Той потърка лицето си. — Това са само догадки. Изстрели в мрака.
— По-добре от нищо — казах аз.
— Понякога се питам дали е така.
30.
Около два следобед вече седяхме в стаята на детективите.
Петък. Повечето от бюрата бяха празни. Бюрото на Дел Харди беше непосредствено до това на Майлоу и той ме настани на стола на Дел. Дел е бил партньор на Майлоу преди много години — ранен съюз, циментиран от взаимно уважение и споделено отчуждение. Харди беше един от първите чернокожи детективи, назначени на работа западно от Ла Бриа. Сега той имаше мнозина чернокожи колеги, но Майлоу си оставаше вълк единак. Може би това ги беше отдалечило един от друг или причина бе втората съпруга на Дел — жена със строги възгледи върху абсолютно всичко. Майлоу никога не говореше за това.
Използвах телефона на Дел, за да се обадя в Щатската комисия по психиатрия, зачаках да ме свържат. Бюрото на Майлоу беше празно, с изключение на един лист, нанизан на металния шип за съобщения. Той го измъкна, прочете го и вдигна вежди.
— Обаждане в отговор от Орландо, Флорида. Някакъв човек на име Кастро „с удоволствие ще поговори за Дерик Криминс“.
Той набра номера, разхлаби вратовръзката си и седна. Един записан глас с неопределен пол ми съобщи, че ще бъда свързан веднага щом операторът се освободи. Забелязах как раменете на Майлоу се напрегнаха, когато връзката му се осъществи.
— Детектив Стърджис за детектив Кастро! — произнесе той. — О, здравейте! Благодаря ви, че ми се обадихте… Наистина ли? Да, това е интересно — слушайте, може ли да ви свържа с още един човек? Той е нашият психолог консултант… Да, съвсем случайно… Да, ще бъде от полза. — Като постави ръка върху слушалката, Майлоу ми каза: — Затвори и се включи в деривата ми.
Записаният глас прекъсна линията, като първо ми благодари за търпението. Аз затворих телефона си, взех слушалката на деривата и се представих.
— Джордж Кастро — произнесе плътен глас от другия край. — Сега всички ли сме включени?
— Да — отговори Майлоу. — Доктор Делауер, детектив Кастро току-що ми каза, че е чакал някой да му се обади относно Дерик Криминс.
— Очаквам го много отдавна — каза Кастро. — Това е като Коледа посред лято. Ако трябва да бъда искрен, вече се бях отказал, мислех, че трябва да е умрял.