— Излежали ли са някаква присъда?
— Не — отговори ядно Кастро. — Дори не им бяха предявени обвинения. Защото татенцето им беше наело адвокат — същия хлевоуст приятел, който ги отърва при аферата с яхтата. Слабото място беше идентификацията. Адвокатът заяви, че възрастните хора на свидетелската скамейка просто го забавлявали — показа, че са твърде оглупели, за да бъдат свидетели, на които може да се вярва. Обвинението не пожела да рискува. Няколко банкови служители мислеха, че могат да ги разпознаят, но не бяха сигурни. Защото Дерик и Клиф са били дегизирани — носели са перуки, фалшиви мустаци, очила. Глупава работа, аматьорска, биха могли да се облекат като Фидел за всичките си набелязани жертви. Освен това не успяхме да докажем, че фалшивите нотариални актове водят до тях — примитивна работа, извадени на циклостил. Цялата тази история беше толкова долнопробна, че би могла да ни забавлява, ако не беше толкова жестока. В края на краищата старият успя да постигне своето, възстанови взетите суми и делото беше приключено.
— На колко души възстановиха парите?
— Мисля на шест, най-много на седем. Не беше голяма далавера, но помня, че ставаше въпрос за едномесечна работа и за две момчета, които едва бяха навършили двайсет години. Мен това ме удиви — толкова млади и толкова хладнокръвни! От опит знаех, че във всяка възраст могат да се намерят множество агресивни деца, но обикновено им трябват няколко години, за да стигнат до такава хладнокръвно обмислена далавера като тази. Не ми приличаха на особено умни — никой от тях не беше посещавал колеж, двамата просто се бяха мотали по крайбрежието. Клиф особено беше дървена глава. Но те си имаха заложбата да правят измами. Освен това имаха и късмет. Едно точно разпознаване — и те щяха да гръмнат, щяха да получат най-малкото условна присъда. — Той отново се изсмя. — Щастливи копелета! Обяснението, което дадоха, беше най-глупавото нещо на света: голямо недоразумение, старците били толкова не на себе си, че не можели да направят разлика между действителността и фантазиите си, а и никой не предполагал, че някой ще възприеме сериозно историята с летовищата. Всичко било част от някакъв филм за злоупотребите с доверието, който те снимали. Дори ни показаха сценарий. Една страница лайна — мошеничества и бързи коли, нещо средно между „Ужилването“ и „Полетът на снаряда“. Твърдяха, че възнамеряват да го продават в Холивуд. — Отново се изсмя. — Значи наистина са отишли там?
— Само Дерик — обясни Майлоу. — Клиф умрял няколко години след татко си и втората си майка. Нещастен случай при мотоциклетни състезания край Рино.
— О, божке! — възкликна Кастро. — Интересно!
— Много.
— Както ви казах, хладнокръвни. Винаги съм виждал Дерик като човек на идеята. Клиф беше предвзет глупак. Беше по-красив от Дерик, с хубав тен, великолепен майстор на водните ски, домашно кученце. А, да, също и на мотоциклетите. Той имаше един куп. Цяла колекция. И двамата ги караха. Така че Дерик твърде добре е знаел как може да скрои нещо с такава машинка… Мислех си, че ако някой се провали, това ще бъде Клиф, планът ми беше да ги разделя, да видя дали ще мога да играя с единия срещу другия. Но адвокатът не ми даде възможност да се доближа до тях. Няма да забравя последния път, когато разговарях с тях. Задавах въпроси, като се правех на любезен, а те двамата само гледаха адвоката си и той заявяваше, че не са длъжни да отговарят, а те ми се хилеха. Накрая трябваше да си тръгна и Дерик реши да ме изпрати до вратата. Голяма стара къща, тонове мебели и те двамата с брат му щяха да получат всичко това. Тогава той отново ми се изсмя в лицето. Сякаш искаше да каже: „Аз знам, ти знаеш, наври си го отзад, Чарли!“ Единствената ми утеха беше, когато научих, че не са станали толкова богати, колкото мислеха, че ще станат.
— Колко получиха? — попита Майлоу.
— По осемдесет хиляди всеки, преди всичко от продажбата на къщата. Имотът, беше обложен с големи данъци и след като платиха данък наследство, комисионата и всички тези приятни неща, не им остана много. Те мислеха, че баща им има чувал пари, но излезе, че е направил някои лоши инвестиции — всъщност сделки със земи, което е доста забавно, не мислите ли? Той дори осребрил осигуровките си, за да може да плати някои дългове. Единствените други авоари бяха мебелите, два кадилака по на три години, клубове за голф и една количка за голф, както и бижутата на мащехата, половината от които се оказаха евтини боклуци, а останалите — съвсем нова изработка. На такива не можеш да вземеш дори парите, за които си ги купил. Другото забавно обстоятелство беше, че яхтата не била ипотекирана. Старият очевидно я обичал, гледал да я запази на всяка цена и я поддържал. Красива работа, като от картинка. — Той силно се изсмя. — Яхта за минимум петдесет хиляди, без никакви задължения и тежести, а те я хвърлиха във въздуха! Сега ми разкажете малко повече какво е направил Дерик при вас.