— А как бихте описали Орсън?
— Висок, мършав. Винаги когато съм го виждал, беше облечен в черно. Носеше от онези черни боти с високи токове, които го правеха да изглежда още по-висок. И си бръснеше главата — истински Холивуд!
— Бръснал си е главата… — повтори Майлоу.
— Беше гола като кегла — отговори Итатани.
— На каква възраст беше?
— На трийсет, може и на четирийсет.
— Цвят на очите?
— Това не мога да ви кажа. Винаги ми напомняше лешояд. Голям нос, малки очички — мисля, че бяха кафяви, но не мога да се закълна.
— А на каква възраст беше брюнетката в колата?
Итатани сви рамене.
— Както ви казах, разминахме се за секунди.
— Но вероятно по-възрастна от блондинката — настоя Майлоу.
— Струва ми се.
Майлоу извади снимката на Клеър от досието й в Окръжната болница.
Итатани внимателно я разгледа и я върна, като клатеше глава.
— Няма основание да не е тя, но само това мога да кажа. Коя е?
— Вероятно колежка на Орсън. Значи видяхте брюнетката с него преди пет или шест месеца.
— Чакайте да помисля… по-скоро пет. Малко преди да си тръгне. — Отново попи лицето си. — След всички тези въпроси… той трябва да е направил нещо наистина лошо.
— Защо мислите така, сър?
— Ами да си губите времето така… В някои от другите ми имоти имаше обири, кражби и всичко, което мога да направя, е да повикам полицията да дойде и да напише доклад. Знаех си, че този човек не е добър.
Майлоу се опита да притисне Итатани за още подробности, но безуспешно; след това обиколихме къщата. Две спални, една баня, целите ухаеха на сапун. Прясна боя; нов килим в коридора. Заменените дъсчици на паркета бяха в по-малката спалня. Майлоу потърка лицето си. Всяка физическа следа от присъствието на Уорк беше премахната.
Той попита:
— Орсън държеше ли някакви инструменти тук — захранвани с ток инструменти?
— В гаража — отговори Итатани. — Беше си направил цяла работилница. По-голямата част от снимачното оборудване също беше там. Лампи, кабели, всякакви такива неща.
— От какъв вид бяха инструментите му в гаража?
— Ами обикновени — отговори Итатани. — Електрическа дрелка, ръчни инструменти, електрически триони. Каза, че понякога сам си прави декорите.
Гаражът — продълговата постройка с плосък покрив и двойна широчина, която заемаше една трета от малкия заден двор, бе твърде голям за къщата.
Отбелязах си това.
Итатани отключи плъзгащата се метална врата и я избута.
— Разширих го преди няколко години, като си мислех, че по този начин ще мога по-лесно да давам мястото под наем.
Вътре стените бяха облицовани с евтина имитация на дъб, подът беше циментов, таванът беше с открити греди и от него, закачена на едно трупче, висеше флуоресцентна лампа. Миризмата на някакъв дезинфекционен препарат ме удари в носа.
— И тук сте почистили — каза Майлоу.
— Първото място, което почистих — отговори Итатани. — Фризьорът беше развъдил тук котки. Против правилата — нямаше разрешение да отглежда домашни животни. Навсякъде разхвърляни кутии и драскотини. Трябваха ми няколко дни, за да проветря от вонята. — Той подуши въздуха. — Най-после!
Майлоу обходи гаража, огледа стените, после пода. Спря в задния ляв ъгъл и ми кимна да отида при него. Итатани също се приближи.
Бледо петно с цвят на кафе, безформено, с площ осемнадесет или деветнадесет сантиметра.
Майлоу клекна и приближи лицето си плътно до стената, като ми я сочеше. Засъхнали петънца от същата материя бяха изпъстрили стените. Кафяво върху кафяво, едва забележими.
Итатани каза:
— Котешка урина. Успях да изстържа някои петна.
— Малко по-тъмни са.
Майлоу стана и извънредно бавно обходи задната стена. Отстъпи на няколко крачки и отбеляза нещо в бележника си. Още едно петно, само че по-малко.
— Какво? — попита Итатани.
Майлоу не отговори.
— Какво? — повтори Итатани. — О, вие не… О, не…
Сега за пръв път наистина се потеше.
Майлоу се обади по клетъчния телефон на екипа за оглед на местопрестъпления, извини се на Итатани за безпокойството и му нареди да седи по-далеч от гаража. После извади жълта лента от колата си без опознавателни знаци и я опъна през алеята за коли.