— Толкова е сладък! — отговори мисис Лейбър. — Смел е, но не е подъл!
Върнахме се при зелената къща. Криминалистите все още разопаковаха апаратурата си. Майлоу показа петната в гаража на главния им сътрудник, един чернокож на име Мериуедър, който се наведе и навря носа си в най-голямото.
— Възможно е — обясни той. — Но ако е такова, то е много, много избледняло. Ще вземем проба. Ако е кръв, ще открием кръвната група, но определянето на ДНК е съвсем друга работа.
— Само ми кажи дали е кръв.
— Веднага ще проверя.
Докато работеше, ние го наблюдавахме как си служи с различни разтворители и реактиви, тампони и епруветки.
Отговорът дойде след минути:
— Нулева положителна.
— От типа на Ричард Дада — каза Майлоу.
— Четирийсет и три процента от населението са от нея — каза Мериуедър. — Нека да постържа наоколо и вътре в къщата, това ще ни отнеме по-голямата част от деня, но навярно ще мога да ви намеря нещо интересно.
Когато се върнахме в колата без опознавателни знаци, Майлоу отново телефонира в Службата за регистриране на коли и поиска справка за всички моторни средства с адрес на „Шенандоа“. Не попадна на нищо.
Като форсира двигателя, той се измъкна от алеята за паркиране, а гумите изсвистяха по паважа. Бързаше не толкова от необходимост, колкото от раздразнение. Когато отново излязохме на Пико, той намали скоростта.
На Дофини спряхме заради червената светлина на светофара и Майлоу каза:
— Кръвната група на Ричард. Това, че Орсън е напуснал жилището, може да ни обясни защо Ричард е бил разрязан, наполовина, а Клеър не. По времето, когато я е убил, той вече не е имал работилница, не е разполагал с време — или с място — да го направи… Всичката онази крадена киноапаратура. Трябва да я държи някъде. Време е да проверим складовете за екипировка. Щеше да бъде чудесно, ако Итатани беше идентифицирал Клеър като жената от колата.
— Ако е била тя, Итатани я е видял малко преди да бъде убита. Може би тя и Орсън са отишли да купят нещо в центъра и той точно затова я е зарязал там. Кои складове са там?
— „Монтгомъри Уорд“, „Тойс Р“, складове за храни, „Стерео Гълор“, зад който беше открита.
— „Стерео Гълор“ — казах аз. — Може би са продали кинокамерите?
Той погледна в огледалото за задно виждане и направи непозволен обратен завой.
Предният паркинг беше претъпкан и ние трябваше да паркираме в най-отдалечения край, близо до Ла Сиенега. „Стерео Гълор“ представляваше двуетажна огромна постройка със сиви гумени подови настилки и кафяви пластмасови прегради на отделенията. Телевизионните екрани работеха без звук; тези премигващи, пулсиращи центрове за забавление излъчваха разнородни ритми; продавачи в яркозелени жилетки показваха последните модели на зашеметените клиенти. Отделът за кинокамери се намираше в дъното на втория етаж.
Управителят беше дребен, мургав, забързан човечец на име Албърт Мустафа, с добре оформени черни мустаци и толкова дебели стъкла на очилата, че светлокафявите му ириси изглеждаха отдалечени на километри. Той ни отведе в едно сравнително спокойно ъгълче, зад високи прожекционни апарати в цветни кутии. Какофонията, нахлуваща отдолу, се просмукваше през гумените покрития на пода. Мари Синклер би се чувствала тук като у дома си.
Снимката на Клеър Арджънт предизвика недоумяващ поглед. Майлоу То попита за значителни видео покупки.
— Преди шест месеца ли? — запита той.
— Преди пет или шест месеца — потвърди Майлоу. — Името би могло да бъде Уорк, Криминс или Орсън. Търсим някой, който да е закупил значително количество видеооборудване или кинокамери.
— Какво значи значително? — попита Мустафа.
— Какви са обичайните ви продажби?
— Няма нищо обичайно. Защото камерите варират от петдесет долара до близо хиляда. Можем да ви предложим базова видеоапаратура за по-малко от триста, но можете да намерите и хай-тек и тогава ще ви трябват сериозни пари.
— Всяка продажба се регистрира в компютъра, нали?
— Би трябвало.
— Категоризирате ли клиентите си въз основа на това колко са похарчили?
— Не, сър.
— Много добре — заяви Майлоу. — Какво ще кажете да проверим продажбите на видеоапаратура за над хиляда долара отпреди четири до шест месеца. Ще започнем с тази дата. — Той посочи деня на убийството на Клеър.