Нощта може да бъде толкова различна.
Малко след осем вечерта Робин и аз ядяхме пица на верандата под беззвездното пурпурно небе. Жегата беше станала по-поносима. Тишината беше благодатна.
Робин бе пристигнала преди половин час. Тъй като се чувствах виновен, че съм ходил в „Старкуедър“, без да й съобщя, аз започнах да й разказвам всичко.
— Не е нужно да се изповядваш. Важното е, че си цял-целеничък…
Изглеждаше изморена и си взе вана, докато аз отидох до Уестууд, за да купя пици. Взех камионетката, като извънредно силно си подсвирквах една композиция на Джо Сатриани. Не мислех за потока от коли, всъщност не мислех за нищо. Когато се върнах, изпих две бири, без да успея да се разтревожа. Банята беше освежила Робин и да я наблюдавам през масата как се справя с второто си парче ми се струваше прекрасен начин за прекарване на времето.
Позволих си да се чувствам превъзходно, докато колата без опознавателни знаци не избръмча пред вратата на къщата.
Фаровете ме заслепиха. Тази нощ Мари Синклер и аз бяхме сродни души.
Колата спря. Спайк излая. Робин махна с ръка. Аз не помръднах.
Майлоу подаде глава през прозореца на колата.
— О, извинявайте. Не е нещо важно. Обади ми се утре, Алекс.
Спайк беше надул децибелите и сега лаеше като обидено куче. Робин стана и се наведе през перилата.
— Не ставай глупав. Влез и хапни нещо.
— Не! — отговори той. — Влюбените птички имат нужда от малко време само за себе си!
— Хайде, млади човече. Веднага!
Спайк се хвърли надолу по стълбището, озова се пред колата и започна да подскача пред вратата на Майлоу.
— Как да тълкувам това? — попита Майлоу. — Като приятелски жест или като враждебност?
— Като приятелски жест — отговорих аз.
— Сигурен ли си?
— Психолозите никога не са сигурни — отвърнах аз. — Нашите преценки са само вероятни.
— Какво искаш да кажеш?
— Ако започне да пикае по обувките ти, значи съм сгрешил.
Майлоу твърдеше, че е хапнал сандвичи, но след бира и половина започна да наблюдава пицата с интерес. Преместих я към него. Той си сложи четири парченца в чинията и заяви:
— Може би е здравословно — подправките пречистват тялото.
— Разбира се — подкрепих го аз. — Това е здравословна храна. Отстрани токсините от тялото си!
Майлоу вече се трудеше над петото си парче, Спайк се беше свил в краката му и улавяше хапките, които той му подхвърляше скришом под масата с лявата си ръка и с непроницаемото лице на покерджия, като си мислеше, че Робин и аз не забелязваме прикритото му дарителство.
Робин попита:
— Десерт?
— Не си прави труда…
Тя вирна глава и влезе в къщата.
Аз казах:
— И какво е това, което не е толкова важно?
— Открих още четири банкови сметки на Джордж Орсън. В Глиндейл, Силмар, Нортридж и в търговската част на града. Все същият модел — внася в брой за една седмица и тегли веднага след като напише чекове.
— Чекове за какво?
— Все още не съм успял да се занимая с тях. След определено време — изглежда, никой не знае точно колко — документите се унищожават и данните се изпращат в централния компютър.
— В Минесота — уточних аз.
— Без съмнение. Тези хора са пристрастени към бумащината, изглежда, не желаят да си помогнат сами.
— Глиндейл, Силмар, Нортридж, търговската част — повторих аз. — Орсън се е разпрострял из целия град. Това също би могло да означава, че той е неуморен пътник. Логично за един убиец забавление. Някой спомня ли си го?
— Никой. Престъпленията са надлежно документирани, полицейските доклади са заведени, но никой не си е направил труда да се понапъне и да ги проследи. Втора точка: лабораторията разполага с пълен кръвен анализ на петната от гаража. Изпратих кръвните данни на Ричард за сравнение. В къщата не са открили нищо. Мистър Итатани е чистил твърде усърдно — къде са нехайните собственици на коптори, когато имаш нужда от тях?
Спайк издаде вибриращ, напомнящ квакането на жаба, звук. Лявата ръка на Майлоу се плъзна под масата. Мляс-мляс.
— Накрая — едно приятно и едно неприятно съобщение. Мис Синклер наистина се е обаждала за нощното движение пред къщата. Дузина оплаквания, изпращали са седем пъти патрулки, но всичко, което колегите са видели, били няколко коли на алеята за паркиране, нямало е никакви наркотици. Говорих с един от сержантите. Той мисли, че Синклер е откачена. Помолих го да ми обясни защо смята така. Очевидно нейното основно хоби е да се жалва. Веднъж се обадила в два след полунощ заради някаква птица присмехулник, която, според нея, чуруликала фалшиво на дървото — това било птичи заговор, целящ да й попречи да свири на пианото си. Реших, че по-добре ще бъде да не описвам по-дробно психическото й състояние в рапорта си и я нарекох „съседка, която видяла“. Но им казах: „Каква изтощителна работа имате, момчета, вие никога няма да останете без ангажименти“.