— Всяка година… — повтори Майлоу.
Знаех какво си мислеше: Джордж Орсън бе напуснал преди няколко месеца.
— И по кое време става това?
— Ще трябва да проверя — отговори Суиг. — Всъщност накъде биете?
Майлоу тръгна пред него.
— Да проверим товарната платформа.
Приблизително двадесет метра дълго, празно циментово пространство, оградено с шест врати от ръждясала стомана.
Майлоу попита един портиер:
— Как ги отваряте?
Портиерът посочи кутията на електрическото табло в задната част на помещението.
— Има ли и външен бутон?
— Да.
Майлоу отвори кутията на таблото и натисна един бутон. Втората врата отляво се вдигна нагоре и ние отидохме до края на платформата. Метър и половина — два над земята. Пространство за едновременно разтоварване на три или четири големи тежкотоварни камиона. Майлоу скочи долу. Пет стъпки го отведоха в мрака и той изчезна, но можех да го чуя как крачи наоколо. След мината се изкатери горе.
— Пътят, по който се правят доставките — обърна се той към Суиг. — Накъде води?
— Има допълнителен вход. На същото място, където пристигат автобусите от затвора.
— Мислех, че само тези автобуси минават оттам.
— Имах предвид хората. Само автобусите минават по този път.
— Значи движението навътре и навън е голямо.
— Всичко е по разписание и е предварително одобрено. Всеки шофьор е предварително известен и от него се изисква да покаже личната си карта при поискване. Пътят е разделен на отделни секции, като на всеки двадесет и пет метра има врати. Електронните карти за отключването им се сменят на всеки тридесет дни.
— Електронни карти за отключване! — повтори Майлоу. — Значи, ако покажат личната си карта, сами могат да отворят вратите.
— Има едно голямо „ако“ — отговори Суиг. — Вижте какво, ние не сме тук, за да критикуваме системата ни, а за да намерим Пийк. Бих ви предложил да обърнете повече внимание на…
— А онези санитари? — продължи Майлоу. — Те могат ли да използват пътя за достъп до сградата?
— Абсолютно не. Защо продължавате да се занимавате с този въпрос? И какво общо има онзи Орсън с всичко това?
Викове откъм запад ни накараха да обърнем глави. Няколко светулки започнаха да стават по-големи.
Приближаваха претърсвачите. Майлоу отново слезе от платформата и аз го последвах. Суиг се поколеба дали да скочи след нас, но остана на мястото си. Когато застанах до Майлоу, можах да забележа някакви фигури зад лъчите на фенерчетата. Двама мъже, които бягаха.
Единият беше Барт Куан, а другият — униформен пазач.
Суиг внезапно се намери до нас, като дишаше тежко.
— Какво става, Куан?
— Намерихме отвор — отговори Куан. — В западната част. Телената мрежа е била срязана.
Половин миля пеша до отвора. Той беше висок колкото човешки бой, беше акуратно изрязан и отрязъкът бе върнат на мястото му, като телта беше отново прецизно усукана. Човек трябваше да има зорко око, за да може да я забележи в мрака. Майлоу попита:
— Кой я откри?
Униформеният до Куан вдигна ръка. Млад, слаб, смугъл.
Майлоу се втренчи в значката му:
— Какво ви отведе там, полицай Далфън?
— Оглеждах западния периметър.
— Открихте ли нещо друго?
— Засега не.
Майлоу взе фенерчето на Далфън и го насочи над оградата.
— Какво има от другата страна?
— Черен път — отговори Суиг.
— Накъде води?
— Към подножието на хълмовете.
Майлоу разви усуканите краища на срязаната тел, свали изрязаното парче, наведе се и мина оттатък.
— Следи от гуми — каза той. — Има ли врати или пазачи на тази страна?
— Това не е болнична територия — отговори Суиг. — Тук някъде трябва да има гранична черта.
— Какво има в подножието?
— Нищо. Там е работата. Няма нищо в радиус от три или четири мили. Окръгът прочиства дърветата и храстите всяка година, за да не могат да се използват като укритие. Всеки, който се появи там, може да бъде видян от хеликоптер.
— Е, дойдохме си на думата — каза Майлоу.
Когато хеликоптерите започнаха да кръжат, пристигнаха девет коли с хората на шерифа и екипа за оглед на местопрестъплението. Като видя кафяво-зелените униформи на шерифските хора, Суиг още повече се напрегна, но не каза нищо; беше се уединил в един ъгъл и от време на време промърморваше нещо по безжичния си телефон.