— Може ли? Не бих казал, че това тук има нещо общо със случая.
— Навярно това не е голяма следа, сър — каза Майлоу, — но трябва да се проучи.
Интеркомът на Суиг иззвъня. Той натисна един бутон и гласът на секретарката произнесе:
— Бил? Сенаторът Тък.
— Кажи му, че по-късно ще се свържа с него. — После отново се обърна към нас: — Значи всичко е тръгнало от… Хейди Оут?
— Имате ли проблеми с доверието в нея? — попита Майлоу.
Още едно позвъняване. Суиг раздразнено натисна бутона. Секретарката се обади:
— Бил, сенатор Тък казва, че няма нужда да му телефонираш, той ще бъде на празненството за рождения ден на леля ти в неделя.
— Чудесно. Поеми другите обаждания за мен. Моля те.
Като се завъртя към нас в креслото си, Суиг кръстоса крака и ни показа глезените си. Под сините панталони той носеше бели чорапи и кафяви половинки с гумени подметки.
— Сенатор Тък е женен за сестрата на майка ми.
— Това е полезно за финансирането — подхвърли Майлоу.
— Тъкмо обратното. Сенатор Тък не одобрява това място, той мисли, че всички пациенти би трябвало да бъдат измъкнати навън и разстреляни. Неговите възгледи по този въпрос се затвърдиха по време на мандата му.
— Сигурно са подходящи за одухотворени семейни празненства.
— Дявол го взел! — кисело заяви Суиг. — Докъде бях стигнал… а, да, Хейди. Не бива да се забравя, че тя не е омъжена, а неомъжените лесно се впечатляват. Може и да е чула нещо, може и да не е, но и в двата случая не вярвам, че това има значение.
— Дори и ако става въпрос за Ардис Пийк?
— За него или за когото и да е друг! Важното е, че той е тук. Здраво заключен. — Сега Суиг се обърна към мен: — Той е изолиран, абсолютно асоциален, със силни увреждания на двигателната система, с куп негативни симптоми и рядко напуска стаята си. Откакто е при нас, не е давал каквито и да е признаци за агресивно поведение.
— Получава ли поща? — попита Майлоу.
— Склонен съм да мисля, че не.
— Но би могъл.
— Склонен съм да се съмнявам — повтори Суиг. — Сигурен съм, че когато за пръв път е бил обвинен, там е имало доста от обичайния боклук — превъртели жени, които са предлагали брак, неща от този род. Но сега той е стара история. Доста забравена, както ми се струва. Ще ви кажа само едно, през четирите години, откакто съм тук, никога не е имал посещение. Що се отнася до това, че е подочул нещо, Пийк няма приятели между останалите пациенти, за които персоналът или аз да знаем. Но дори и да има. Всеки, когото би могъл да чуе, също би трябвало да е затворен тук.
— Освен някой, освободен в последно време.
— Никой не е бил освобождаван, откакто Клеър Арджънт постъпи на работа. Аз проверих.
— Ценя усилията ви.
— Няма нищо — отговори Суиг. — Нашата цел е еднаква: да се грижим за безопасността на гражданите. Повярвайте ми, Пийк не представлява опасност за когото и да е.
— Сигурен съм, че имате право — каза Майлоу. — Но ако получава или изпраща поща, никой от персонала не я е преглеждал. Същото се отнася и до обажданията по телефона…
— Никой официално не би могъл да проверява съдържанието на пощата, ако Пийк не е дал повод за това, но… — Суиг протегна пръст и натисна четири бутона върху телефона. — Артуро? Обажда се мистър Суиг. Сигурен ли си, че каквато и да е поща, искам да кажа някакви писма, пакети, пощенски картички, че нищо не е пристигало в последно време за пациент три осем четири четири три? Пийк, Ардис. Каквато и да е поща… Сигурен си? Нищо, доколкото можеш да си спомниш. Ще си държиш очите отворени, нали, Артуро? Не, не те упълномощавам за това, само ми съобщи, ако се появи нещо. Благодаря ти. — Той затвори телефона. — Артуро е тук от три години. Пийк не е получавал поща. Що се отнася до телефонни обаждания, не мога да твърдя нищо, но повярвайте ми, няма такива. Той никога не излиза от стаята си. Не говори.
— Доста голямо нарушение на функциите!
— Потънал е на петдесет метра под повърхността!
— Имате ли някаква представа защо доктор Арджънт е решила да работи с Пийк?
— Доктор Арджънт работеше с много пациенти. Не мисля, че е обръщала някакво специално внимание на Пийк. — Многозначително размаха пръст. Като стана енергично, напусна кабинета и силно тръшна вратата зад себе си.
Майлоу каза:
— Изпълнен с желание да помогне, въпреки че това го убива.
— Както каза Хейди, той е убеден, че публичността е целувката на смъртта.