— Питах се как един толкова млад човек може да бъде назначен на такъв пост. Сега знам. Чичко сенатор може и да не одобрява това място, но мога да се обзаложа на каквото поискаш, че той има нещо общо със служебното издигане на племенника.
Вратата се отвори и се появи Суиг с кафява папка в ръце. Като подмина Майлоу, той ми я подаде и седна.
Клиничният картон на Пийк. Досието беше значително по-тънко, отколкото предполагах. Дванадесет страници, предимно назначения на медикаменти, подписани от различни психиатри, няколко бележки относно късната дискинезия: „КД, без изменения.“ „КД, усилва се, по-изявени говорни затруднения.“ „КД. Несигурна походка.“ Непосредствено след настаняването на Пийк в „Старкуедър“ му бе предписан торазин и в продължение на петнадесет години бяха продължили да го лекуват със същия медикамент. Освен това му бяха предписвани и някои медикаменти срещу страничните ефекти: литиев карбонат, триптофан, наркан. „Без изменение.“ „Без изменение в поведението.“ Други лекарства бяха добавяни или спирани, но торазинът си оставаше през цялото време.
Последните две страници бяха посветени на изминалите четири месеца и съдържаха почти идентични седмични заключения, изписани с акуратен дребен почерк: „Индивидуални занимания, за да се наблюдават вербалните способности и социалното поведение. Планиране на заниманията: Пом. Х. Оут. К. Арджънт, д-р на м.н.“
Подадох досието на Майлоу.
— Както можете да видите, доктор Арджънт е наблюдавала речта му, не го е лекувала — каза Суиг. — Навярно е анализирала реакцията му към медикаментите или нещо от този род.
— Колко други пациенти наблюдаваше тя? — попита Майлоу.
Суиг отговори:
— Не знам общото й натоварване, нито бих могъл да ви посоча отделни имена, без да се поровя по-обстойно в документацията.
Протегна ръка за папката. Майлоу втори път прелисти страниците и му я върна.
— Доктор Арджънт е търсела пациенти с остри поражения, нали? — попита той.
Суиг се наведе напред, облакъти се на бюрото си и издаде къс, наподобяващ пъхтене, смях.
— В противоположност на какво? Ние тук не сме пансион за леки неврози.
— Значи Пийк е само един от пациентите ви.
— Никой в „Старкуедър“ не е един от пациентите. Това са опасни хора. Ние се отнасяме с тях като с личности.
— Добре! — каза Майлоу. — Благодарим Ви, че ни отделихте от времето си. Сега ще мога ли да видя Пийк, моля?
Суиг пламна:
— С каква цел? Ние говорим просто за функционирането на заведението!
— В този момент от разследването ми аз трябва да получа всичко, което може да се получи. — Майлоу му се усмихна.
Суиг отново изпъхтя:
— Вижте какво, аз високо ценя вашата отдаденост на професията, но не мога да ви позволя да идвате тук всеки път, когато развиете някаква хипотеза. Това доста разстройва работата ни и както вчера ви казах, убийството на доктор Арджънт няма нищо общо със „Старкуедър“.
— Най-малко бих желал да разстройвам работата ви, сър, но ако загърбя тези данни, ще наруша задълженията си.
Суиг поклати глава, попипа една бенка, опита се да приглади лекия пух по плешивото си теме.
— Ще приключим бързо, мистър Суиг.
Суиг заби нокът в темето си. Върху блестящата му бяла кожа остана криволичещ белег.
— Ако бях убеден, че по този начин ще сложим точка на тази история, щях да се съглася. Обаче имам ясното усещане, че вие дяволски сте решен да намерите решението на проблема си точно тук.
— Дума да не става, сър. Просто трябва да бъда изряден.
— Добре тогава — каза с внезапен яд Суиг и се изправи като пружина, пооправи вратовръзката си и взе една метална халка, на която висяха множество ключове. — Да вървим — добави, като шумно подрънкваше връзката. — Да надзърнем при мистър Пийк!
Докато се качвахме нагоре с асансьора, Майлоу попита:
— Хейди Оут не е загазила, нали, сър?
— Защо трябва да загази?
— Защото ми разказа за Пийк.
Суиг каза:
— Дали съм отмъстителен човек? О, боже, не, разбира се. Тя е изпълнила гражданския си дълг. Мога ли да изпитвам нещо друго, освен гордост от нея?
— Сър…
— Не се тревожете, детектив Стърджис! Премногото тревоги се отразяват зле на душата!
Слязохме пред Отделение „В“. Суиг отключи двойните врати и ние тръгнахме по коридора.