— Отговори на този въпрос и ще получиш Нобелова награда — отвърнах аз.
— Но ние говорим за биологията, нали така? Колкото и голям да е стресът, той не може да доведе дотук.
Въпреки че климатикът работеше, по носа му блестяха капчици пот, а на панталоните му бяха избили влажни петна.
— Дори и в концентрационните лагери хората рядко са полудявали от страданията — казах аз. — А шизофренията е еднакво разпространена в почти всяко общество — от два до четири процента. Културните фактори оказват влияние върху проявите на лудостта, но не я предизвикват.
— Тогава какво е това — генетично мозъчно увреждане?
— Най-високият рисков фактор е да имаш родственик, страдащ от шизофрения, но съвсем малък процент от родствениците на шизофреници се разболяват. Малко повече шизофреници се раждат през зимата и пролетта, когато равнището на вируса е по-високо. В някои проучвания се говори за инфлуенца, прекарана преди раждането. Но това са предположения.
— По дяволите — изруга Майлоу, — може би е просто лош късмет! — Изтри лицето си с хартиена носна кърпичка, извади една пура „Панатела“, свали обвивката й и я пъхна в устата си, но не я запали. — Имам двама луди родственици — продължи той. — Две лели — братовчедки на майка ми. Луни Литиша беше побъркана на тема сладкиши, правеше ги непрекъснато. Печеше всеки ден по стотина. В края на краищата похарчи всичките си пари за брашно, захар и яйца, занемари се и взе да краде продукти от съседите си. Накрая я затвориха някъде.
— Прилича ми повече на маниакално поведение, отколкото на шизофрения — отговорих аз. — Опитвали ли са с литий?
— Това беше преди много години, Алекс. Тя умря в лудница, задави се с вечерята си, каква лоша шега! Освен това имах и една леля Рени, тя обикаляше из квартала, приличаше на боклукчийка. Живя до доста дълбока старост и почина в някакъв окръжен приют за душевноболни. — Майлоу се засмя. — Такова е моето родословие.
— И аз имах братовчед шизофреник — казах аз.
Брет, две години по-възрастен от мен, син на по-големия брат на баща ми. Като деца играехме заедно. Брет винаги се състезаваше с настървение и непрекъснато говореше. В колежа се превърна от млад републиканец в яростен привърженик на „Студенти за демократично общество“. През последната си година престана да се мие, уединяваше се с компании, които вземаха наркотици, изчезна за пет години и в края на краищата го прибраха в един приют в Айова. Предполагах, че още е жив. Нямахме контакти в продължение на повече от две десетилетия. Бащите ни не бяха близки…
— Натам вървим — каза Майлоу. — Като белязани говеда. Запътили сме се към „Старкуедър“.
— „Старкуедър“ е за малцина избрани — отговорих аз.
— Лоши, малки луди мъже. Какво прави лудите агресивни?
— Друг въпрос за Нобелова награда. Изглежда, основните причини са алкохолът, използването на наркотици и лабилната, поддаваща се на налудничави идеи, нервна система. Но не задължително и параноята. Хората с психически увреждания, които убиват, обикновено не се опитват да се предпазят от нападение. Те като че ли повече действат под въздействието на някаква смахната или религиозна идея — воюват със сатаната, борят се с извънземни.
— Питам се каква ли е била мисията на Пийк.
— Един бог знае — отговорих аз. — Вземането на наркотици и пиянството очевидно са били в играта. Може би е мислел, че семейство Ардъло са богомолки от Плутон. Или изкривените сексуални наклонности на деветнадесетгодишен младеж в края на краищата са довели до експлозията. Или някаква верига в мозъка му е дала накъсо. Ние просто не знаем защо някои психично болни избухват.
— Страхотно! Значи никога няма да разбера. — В гласа му прозвуча известно разочарование.
— В определен смисъл — продължих аз — Пийк е типичен случай. Проявяването на шизофренията обикновено става в ранните години на съзряване. И дълго преди Пийк да се изяви, той вече е показвал някои признаци на шизотипия — това е едно измислено наименование на различните странности. Ниски умствени възможности, социална неприспособимост, неспособност да се грижиш за себе си, ексцентрично поведение. Някои ексцентрици си остават само малко странни, други стигат до пълна шизофрения.
— Хм. Странности — изхъмка Майлоу. — Когато се разхождаш в парка или на излизане от ресторанта, наоколо винаги има някакви странни хора, които просят стотинки. Кой от тях ще започне да размахва сатъра?