Секретарката на Тиоболд заемаше помещение не по-голямо от килията на Пийк, заобиколено от стоманени шкафове за документи. Плюшен Гарфийлд висеше на дръжката на едно от чекмеджетата. Празен стол. Бележка с надпис: „Ще се върна след петнадесет минути.“
Тиоболд навярно бе чул, че влизам, защото подаде главата си от другата врата.
— Доктор Делауер? Заповядайте!
Бях се срещал с него преди няколко години. Не се бе променил особено много. Около шестдесетгодишен, среден на ръст и добре сложен, прошарена коса, която вече оредяваше, с бяла брада, голям нос, близко поставени очи зад „авиаторски“ очила. Носеше кафеникаво сако, десен „рибена кост“, с широки ревери, бежова жилетка с тънко синьо каре, бяла риза и синя вратовръзка.
Последвах го в кабинета му. Той беше заместник-шеф на психиатрията и уважаван изследовател по неврохимия, но помещението, което заемаше, не бе по-облагородено от това на секретарката му. Мебелиран как да е с някакви вещи, които приличаха на изхвърлени от другаде вехтории, кабинетът приютяваше сбирка от шкафове, кафява тръбна мебел и купчини книги. Един опит да се освежи обстановката с килим, имитиращ тези на индианците навахо, беше пропаднал още преди години; краищата на килима се бяха разнищили, а цветните ивици бяха избледнели. Бюрото служеше за опора на спираловиден куп книжа.
Тиоболд се вмъкна зад него, а аз заех единия от двата тръбни стола, като събрах фалшивия навахо-килим.
— И така — каза Тиоболд. — Отдавна не сме се виждали. Все още преподавате в университета, нали?
— За едната чест — отговорих аз. — Не получавам заплата.
— Откога не сте били тук?
— От около две години. — Опитите му да се държи сърдечно задълбочаваха бръчките по лицето му. — Високо ценя, че ме приехте.
— Нищо особено не съм направил. — Той разчисти пространството около телефона. Разхвърчаха се някакви книжа.
— Нямах представа, че водите такъв интересен живот — консултант в полицията. Добре ли плащат?
— Почти толкова, колкото в Медицинския в Калифорния.
Доктор Тиоболд успя да се засмее.
— А иначе с какво се занимавате? Още ли сте в Западния педагогически?
— От време на време давам консултации, предимно по правни въпроси. По някои случаи, изискващи по-кратък срок на лечение.
— А как се справяте със служителите от здравното министерство?
— Избягвам ги, когато мога.
Той кимна.
— Така… значи сте тук заради бедната Клеър. Струва ми се, онзи детектив си мисли, че ще ви поверя всички тайни, които съм скрил от него, но аз наистина нямам какво повече да ви кажа.
— Според мен той мисли, че е важно да се знае какви точно въпроси трябва да бъдат зададени.
— Разбирам — отговори Тиоболд. — Настоятелен тип е този детектив Стърджис. По-умен, отколкото изглежда. Опита се да ме обезоръжи, като се позова на класовото съзнание — „Аз съм бедно ченге от работническата класа, докато вие сте голям, умен доктор!“ Интересен подход. Действа ли?
— Стърджис има добър рейтинг.
— Добър за него… Проблемът е, че си губи времето, като се опитва да приложи талантите си върху мен. Аз не крия нищо. Нямам вътрешна информация за Клеър. Познавах я като изследовател, не като личност.
— Като че ли всички говорят същото.
— Добре — рече той, — поне съм в хармония с другите. Значи никой не ви е казал нещо повече за нея?
Кимнах утвърдително.
— И мислите, че аз мога — заради начина, по който ръководя проектите си.
— Какво искате да кажете?
— Приятно ми е да си мисля, че съм човечен администратор. Наемам подходящи хора, доверявам им се да си вършат работата и най-често се държа настрана. Не се меся в личния им живот. Не надзиравам никого.
Той спря, сякаш очакваше да коментирам думите му.
Аз казах:
— Клеър е работила тук в продължение на шест години. Сигурно й е харесвало.
— Предполагам.
— Как я открихте?
— Дадох обява за вакантната длъжност и тя подаде молба да бъде назначена за невропсихолог. Имаше специализация след докторската си степен в Кейз Уестърн, беше публикувала самостоятелно две статии като дипломантка. Интересите й — алкохолизмът и времето за протичане на реакциите — съвпадаха с моите. Тук съвсем не липсват алкохолици. Помислих, че ще може да намери кой да я финансира, и тя действително намери.