Срещата с Ардис Пийк не излизаше от ума ми.
Изверг.
Човек трудно можеше да свърже тази няма, съсухрена шушулка с човек, способен да унищожи цяло едно семейство.
Каква по-добра препоръка за високоорганизираната система на мистър Суиг?
Какво превръща едно човешко същество в такова нещо?
Бях изнесъл една съкратена лекция на Майлоу и той бе достатъчно любезен да не се оплаче. Но аз нямах истинските отговори; никой ги нямаше.
Питах се какви въпроси бяха отвели Клеър в „Старкуедър“. И при Пийк. Скоро след като бе започнала работа там, тя вече се бе доближила до Пийк. Защо именно той, със своята патология, я беше привлякъл измежду всички останали луди?
Другото, което ме безпокоеше, бе онова, което Пийк бе извършил с очите на малкото момиченце на Ардъло. Дали не омаловажавах твърде прибързано неговите нечленоразделни звуци, издадени пред Хейди? Или може би всичко бе съвсем просто: Клеър е научила за очите и е говорила с него за тях. Дали това не бе събудило нещо у него — чувство за вина, вълнение, някаква ужасна носталгия?
„Лоши очи в кутийка.“ Кутийката не беше ли ковчег? Представата на Пийк за мъртвото дете. Разкривайки престъплението и подхранвайки паметта — начина, по който убийците сладострастници го правят?
Всичко това предполагаше да се научи повече за Клеър и за демона й, останал досега в сянка.
Никакви любовни афери, никакви известни приятели. Никакво особено въздействие върху нейния свят.
От друга страна, Ардис Пийк навремето е бил звезда.
Поех с колата към Уестууд и използвах компютрите в университетската изследователска библиотека, за да надникна в материалите за масовото убийство на семейство Ардъло. За него бяха писали в национален мащаб цяла седмица. Индексът на периодичните издания предлагаше половин страница цитати и аз продължих да ровя в микрофилма.
Съдържанието на повечето статии беше почти едно и също и се основаваше върху съобщенията на телеграфните агенции. Една голяма снимка на първа страница показваше младия Пийк със застинало изпито лице, обрамчено от дълга, стърчаща черна коса.
С обезумели очи, уплашен, като сгащено в ъгъла животно. Персонажът на Едвард Мунк, който крещи с пълна сила. Под лявото му око имаше голям оток. Лявата страна на лицето му беше подпухнала. Грубост при арестуването му? Вестниците не бяха съобщавали такова нещо. Фактите бяха такива, каквито ги помнех. Множество порезни рани, черепни фрактури, жестоки обезобразявания, канибализъм. Статиите бяха пълни с имена на лица и места.
Скот и Тереза Ардъло, съответно на по тридесет и три и двадесет и девет години. Женени от шест години, и двамата завършили Селскостопански институт „Дейвис“. Той, „потомък на богати земевладелци“, беше проявил интерес към лозарството, но се беше занимавал предимно с отглеждането на праскови и орехи.
Британи, петгодишна.
Джъстин, десетмесечен.
Следваше снимка на семейството от щастливите времена: Скот, хванал за ръката малко, палаво на вид момиченце, което прилича на майка си, Тереза, която държи бебето. В устата на Джъстин има биберон, пълните му бузки се издуват като балончета от двете страни на биберона. На заден фон — виенско колело, явно от някой панаир.
Скот Ардъло беше плещест, рус, подстриган по моряшки, усмихнат широко с пълното задоволство на човек, който е убеден, че е благословен от Бога. Жена му, стройна, но не много красива, с дълга черна коса, прихваната с бяла кариока, изглеждаше не толкова уверена в благополучния край.
Не можех да понеса да разгледам още веднъж лицата на децата.
Нямаше снимка на Норийн Пийк, само съобщение за това как е била намерена, седнала пред кухненската маса. Въображението ми добави мириса на ябълки, мая, брашно.
Главният управител на ранчото Теодоро Аларкон беше открил тялото на Норийн, после беше намерил и другите тела. Бяха го натъпкали с успокоителни.
Не се цитираха негови думи.
Шерифът на Трийдуей Джейкъб Хаас бе казал: „Служил съм в Корея, но това беше по-лошо от всичко, което съм виждал зад океана. Скот и Тери бяха взели тези хора поради добрите си сърца, ето как им се отплатиха. Човек просто не може да го повярва!“
Анонимни жители на градчето говореха за странните навици на Пийк — как си мърморел нещо нечленоразделно, как не се къпел, обикалял улиците, ровел се в казаните за смет, ядял отпадъци. Всички знаели за неговата страст да души експлозиви. Никой не го смятал за опасен.